— Тогава да проверим дали ще успеем да научим — предложи Харди.
Седяха на пода, след полунощ и това напомняше на Харди за колежа. От стереоуредбата свиреше тихо Ван Морисън. Онези с ламбадата вече си бяха отишли и бяха останали само Къртни, Уорън, Рей и той. Другите трима пушеха марихуана, което на него през последните години му се бе случвало много рядко. Каза им, че има проблеми с дробовете.
Седяха в ъгъла, на свещи. Уорън и Къртни бяха на възглавнички, а Харди и Рей направо на килима. След четвъртата бира Харди бе минал на вода и бе напълнил последната празна кутия поне пет-шест пъти.
Разговорът се въртеше около кинобизнеса — трета категория. Уорън бил намерил четирима или петима инвеститори и те дали 200 000 долара, които, по холивудски стандарти, не стигали за нищо, но все пак успели да направят четирийсет минути софт порно с Максин. Сценарият на Рей бил добър и можел да му осигури поне предварителни срещи с хора от „истинските“ студии в Холивуд. Уорън бе осигурил на себе си и Къртни хонорари като режисьор и монтажистка, а освен това за себе си и проценти от печалбата като продуцент — вероятно с това се обясняваха новите му дрехи, скъпия часовник и, както предполагаше Харди, ръката върху раменете на Къртни.
Разбра, че за тези хора не съществува друг свят — всичко се свеждаше до това дали става за филм или не.
Харди се изтегна на пода, Къртни сложи крака си върху неговия, като се постара жестът да изглежда неутрален.
— Защо вечно говорите за „филми“? — попита Харди. — Какво стана с доброто старо кино? Мислех, че филмът е това, което се слага в камерата.
Уорън го изгледа обидено.
— Не, филмът може да е видеолента, телевизия… Боже мили!
— Извинявай.
— Разликата е важна — обади се Рей.
— Естествено — кимна Харди. — Разбирам. Филмът е за видеолента. Лентата обаче е филмът, от който се прави филм. Истински филм. Като кино. — Къртни натисна крака му. — В камерата, искам да кажа.
Стори му се, че докосването го опиянява прекалено.
— За бога, мисля, че го схвана — възкликна Къртни.
Поредното парче свърши и след паузата започна да вие нисък, тъжен саксофон.
— Прилича на плач — обади се Рей.
— Можеш ли да я обвиниш?
— Коя? — Рей се надигна.
Уорън изсумтя.
— Коя друга?
— Ей, престани!
— Ти я уби, Рей — продължи Уорън. — Ти престани.
— Тя не е тук. — Рей изглеждаше доста друсан. — Какво, по дяволите, дрънкаш?
— Огледай се — каза Уорън. — Тя е тук повече от нас.
Саксофонът се извиси. Както и останалите, Харди също се загледа в множеството лица и пози на Максин Уиър. Беше странно. На светлината от свещите му се струваше, че тук-там някой клепач намига, че устните потрепват.
— Не съм аз — заяви Рей след малко.
Къртни се намести по-удобно.
— Не е той — обърна се тя към Уорън.
Уорън се размърда, за да свие нова цигара.
— Стига вече. Шината беше толкова прозрачна. Не бих пуснал такова нещо да влезе във филм.
— Кое е прозрачно? — попита Рей.
— Шината. Със същия успех би могъл да разкажеш на всички, че си ти.
Харди го наблюдаваше внимателно. Рей поклати глава. Уорън му подаде новата цигара и продължи:
— Всички знаеха, че тя вече нямаше нужда от шината. Да ѝ я сложиш… — Обърна се към Харди, за да обясни. — Цялата работа започна, заради онзи, другия, Ръсти, заради застраховката и катастрофата. — Пак се обърна към Уиър и добави: — Прекалено очевидно, Рей. Трябва да проявяваш повече интелигентност.
Харди се зачуди дали за Уорън смъртта на Максин е нещо като шега или репетиция за филмов епизод. Той я бе видял — мъртва, гола, с шината на врата и в това не бе забелязал нищо смешно или сексуално. Замълча.
— Не го е направил той — настоя Къртни. — Остави го на мира, Уорън.
— Бях тук цяла нощ — оправда се Рей.
— Не беше. Знам, защото аз самият бях тук цяла нощ. Седях на стълбите и пиех бира. Чаках те да се прибереш.
Харди видя, почти почувства, макар и да бе тъмно, как очите на Уиър зашариха наоколо.
— Сигурно съм бил заспал. Не помня.
— Според теб, нормално ли е да не помниш какво си правил в нощта, когато жена ти е била убита?
— Остави го, Уорън.
— За мен е — отвърна Рей. — Знам, че бях тук и толкова. Не съм излизал и го казах на полицаите.
— Полицаите са хванал и друг — каза Къртни на Уорън.
— В такъв случай те са се смахнали — отсече Уорън.
Всичко това бе казано с приятелски, небрежен тон.
Говореха тихо, подаваха си цигарата един на друг, като че ли не съществуваше реално. Харди слушаше мълчаливо. Впечатли го обаче фактът, че Рей, който твърдеше, че е обичал жена си — убита по най-жесток начин, кремацията трябваше да е на следващия ден — не изпитваше никаква тъга. Никаква.