Номерът бе ефективен и в този случай бе станал причина Къртни да подкрепи Рей. Освен всичко останало, тя беше и предубедена. Харди се питаше дали изобщо е настояла пред Рей да ѝ каже с кого и къде е бил. Предполагаше, че не. Фактът, че се е „открил“ пред нея, ѝ се е сторил достатъчен. Подробностите са ѝ се видели маловажни. Рей имал угризения, че е спал с друга жена, че е изневерил на обекта на чувствата си, при това в нощта, когато Максин е била убита, както се оказало… Просто имал нужда да открие душата си пред някого, в случая добрата приятелка Къртни, защото терзанията не му давали покой, не го оставяли намира. О, да, разбира се!
Харди паркира на отсрещния тротоар, срещу Франи и обърна предните колела към бордюра — за по-сигурно на силно наклонената улица. Остана на мястото си. Трепереше от студ и мушна длани под мишниците си. Зачуди се дали парите от застраховката не биха заинтригували Глицки отново…
Но защо? Защо не се радваше, че Луис Бейкър е на сигурно място? Нали това беше целта му? Не трябваше ли да се върне у дома си, да продължи да ходи на работа в бара и да продължи живота си оттам, откъдето го бе прекъснал, доволен, че е оцелял?
Само че какво щеше да продължи? Франи бе нарекла всичко това „прозорец във времето“ и може би за нея нещата можеха да продължат без особена промяна — макар че самият той не вярваше в това. Франи бе влязла в живота му по различен начин, не както преди. И, разбира се, това бе променило пространството, което така старателно бе отделил за Джейн.
А самият той? Винаги бе смятал себе си за доста добър гражданин и човек с принципи — не беше част от решението на проблемите, но не беше част и от самите тях.
Сега обаче, при първото леко подскачане на каруцата, Дизмъс, белият рицар, е готов да хвърли Луис Бейкър на вълците, само защото някога е извършил нещо лошо, така ли? Може би не точно това, за което са го прибрали, но все пак нещо. Питаше се, и не за първи път, как би се чувствал, ако Бейкър не беше чернокож.
Докато трепереше от студ в колата си, ясно си даде сметка как би се чувствал, като честен към самия себе си човек — щеше да е възмутен, че лишават Бейкър от правото на справедливост. Осъзна, че са готови да го жертват само заради произхода и цвета на кожата му. Не че и самият той не би могъл да постъпи по този начин, но така или иначе, следствието не се водеше както трябва.
Защо тогава не бе възмутен?
Защото, каза си, може би при свободата на деветдесетте расовите проблеми бяха въпрос на степени? Увеличи степента на страха си с един пункт и виж какъв си в действителност. Харди смята, че животът му е застрашен от страна на Бейкър — независимо дали това е истина или не — и за да се защити, е готов да го вкара в затвора до края на дните му или дори в газовата камера.
А нима тази причина не беше универсална? Когато човек почувства, че начинът му на живот, околността, каквото и да е от този род е в опасност, инстинктивно се стреми да се защити, без да разсъждава за справедливост или почтеност. Просто иска проклетата заплаха да изчезне. Да изчезне страхът.
В крайна сметка, оказва се без значение дали този страх е основателен. Важното е да те остави на мира. Не искаш да живееш с него или дори да се мярка пред очите ти. И не допускаш олицетворението му на автобуса, в който се возиш. Или в квартала, в който живееш. Или да се среща с дъщеря ти.
Харди разтърка очи. Нещо в него се противеше срещу тази представа за самия него. Не, той не беше такъв. Някои от най-близките му приятели… Погледни Ейб Глицки, за бога!
Но не забравяй, че миналата вечер Луис Бейкър е стрелял срещу полицаите, след като е влязъл в къщата на Джейн. Не, определено не ставаше въпрос за невинно агънце.
Добре, така да бъде. Само че убиец ли е? По-конкретно, той ли е убил Ръсти Ингреъм и Максин Уиър? Случилото се в Холи Парк нямаше нищо общо с Дизмъс Харди, нали?
Да, разбира се, но нещо друго имаше. Ако не Луис Бейкър бе убил Ръсти… добре, нека си остане едно голямо „ако“… тогава мъжът (или жената, благодаря, Къртни), който го е извършил… Рей Уиър, например… несъмнено имаше полза от факта, че Дизмъс Харди сочи с пръст Луис Бейкър и заявява: „Доверете ми се, аз съм бивше ченге и бивш прокурор, този е убиецът“. Всъщност, Харди бе направил точно това.
Ако нещата стояха така и ако Бейкър, без непременно да е светец, не бе убил Ръсти, тогава Харди се оказваше в положение, което не би могъл да понесе спокойно. Защото някой го бе поставил в това положение, може би дори му бе помогнал да натопи Бейкър. Мина му през ума, че би искал да разбере кой е той и да го изрита по задника.