— В края на краищата закриха завода.
Ейб се замисли.
— Май не схванах напълно.
— Въпросът е, че докато имаше работа, аз я вършех както трябва. Където и да отидеш обаче, непрекъснато се появява нещо. — Намаза с масло парченце хляб. — Искам да кажа следното… ако желаеш да си ченге, не се заблуждавай, че в Лос Анджелис ще е друго. Може колегите да ти помагат, може да не ти помагат. Важното е, че имаш семейство, което трябва да издържаш. Това е, което си струва да правиш.
— Но…
— Не бива — прекъсна го Нат — да го правиш наполовина. — Вдигна очи към келнера, който донесе супата и гарафа червено вино и му поръча: — Донеси чаша и за сина ми, ако обичаш. Днес ще си вземе почивен ден.
— Виждаш ли? — каза Глицки и лъжичката със сладолед увисна във въздуха пред устата му. — Точно случая, за който ти разказвах.
Посочи едър млад мъж, който току-що бе влязъл в ресторанта. Нат обичаше да казва, че светът е малък.
— Поръчай си още един сладолед. Или кафе. Аз ще отида да поговоря с него.
Нат сви рамене.
— Може ли да навреди?
Мъжът разговаряше с келнера, когато Ейб дръпна един стол на масата му и го възседна наопаки.
— Не ми обръщай внимание — каза той и кимна на келнера: — Един билков чай, моля. Той плаща, нали, Джони?
— Разбира се, сержант.
Глицки пусна една усмивка и попита Джони Лагуардия как я кара. Добре. Мушна салфетката в яката на ризата си и намести приборите пред себе си. Не беше свалил спортното си сако, може би поради същата причина, поради която и Ейб не бе свалил своето — не беше удобно да показваш желязото си на публично място.
Ейб реши, че Джони е бил симпатичен тийнейджър, но сега, когато наближаваше трийсетте, бузите му започваха да увисват и се бе появил намек, едва забележим предвестник на двойна брадичка. Веждите му почти се допираха над боксьорския му нос, а тънкото му чело под все още гъстата черна коса блестеше, намазано с крем. Беше гладко избръснат и по бузите му се виждаха капиляри. Глицки усещаше силната миризма на одеколона му. Джони заопипва гарафата с водата. На дясната си ръка носеше три тежки пръстена.
— Тук съм с баща си — уточни Ейб и махна с ръка към Нат.
— Много мило — отбеляза Джони, погледна нататък и сбърчи чело. — Сигурно си е отишъл.
Глицки се обърна натам и видя, че не е.
— Старецът с шапчицата — обясни. — Това е баща ми.
Достави му удоволствие да гледа как Джони се мъчи да разбере как така.
— Да, добре. Хубаво е човек да излезе с баща си — каза той накрая.
Келнерът донесе бирата на Джони и билковият чай на Ейб. Двамата отпиха по глътка. Ейб чакаше. Джони остави чашата.
— Е, какво има? — попита той.
— Онзи ден стана дума за теб. Дойдох тук да хапна и те видях. Виж каква хубава случайност, викам си. Ще поговорим и ще си спестя два-три дни обикаляне.
— А защо е станало дума за мен?
Ейб приближи стола до самата маса и сниши глас.
— Там е цялата работа, Джони. Намерихме отпечатъците ти на едно място, където е извършено убийство.
Джони поклати глава.
— По дяволите!
— Какво?
— Ръсти Ингреъм, нали? — Преполови бирата си, остави чашата на масата, оригна се учтиво и добави: — По дяволите! Знаех си!
— Какво си знаеше, Джони?
— Когато човек излезе от кожата си, винаги загазва.
— Да, това се случва често. Да не би Ръсти да те ядоса?
— Ей, не съм го убил аз.
— Никой не казва, че си.
— Ако мислиш, че съм го пречукал, грешиш. Нито пък момичето.
— Джони, слушай ме внимателно. Не смятаме, че си ти. Арестували сме друг заподозрян, който сега е в болницата. Смятаме, че ги е убил и затова е задържан. Все пак, любопитен съм как така отпечатъците ти се оказаха там. Значи си знаел, че жената е била там.
— Вече беше мъртва.
— А Ръсти?
Джони поклати глава.
— Ръсти не го видях. Момичето беше до вратата и не можеше да се влезе. Аз хвърлих едно око и се чупих. Не съм се оглеждал много-много.
— Значи се чупи, а?
— А какво мислиш, че трябваше да направя? Да се обадя в полицията? Какво според теб щяха да ми направят, ако ме бяха хванали при два трупа?
— Какво ти правя аз сега?
— Сега е друго. Вече сте спипали някого. Ако аз се бях обадил да ви повикам, нямаше да си направите труд да търсите друг, защото аз щях да съм заподозреният.
Глицки нямаше как да не признае, че Джони не е далече от истината. Особено напоследък. Отпи още малко чай.
— Да. А отпечатъците? Бих могъл да те прибера заради тях.
— Нали сте арестували онзи?
— Така е. Да кажем, че чисто и просто съм любопитен. Искам да знам точно какво се е случило.