— За какво?
— Знаете го… това е препарат за автомобили. „Ангелите на ада“ първи го надушиха… Ако избършеш метална повърхност добре и след това я напръскаш с „Армър Ол“, по нея не остават никакви отпечатъци.
— И пистолетът е бил напръскан с този препарат?
— Да.
— Е, и?
— Това означава, че този, който го е използвал, е знаел за свойствата на „Армър Ол“.
— Аха.
Момчето се наведе напред, с блеснали от възбуда очи.
— Убиецът е бил професионалист. Всеки друг просто би избърсал оръжието с парцал и толкова.
Глицки кимна.
— Добре.
— Значи стрелецът е в бранша. Разбира се, това не е някаква новост, но пък не е и нещо общоизвестно. Така че ако имате двама заподозрени и единият от тях е цивилен, по-вероятно е да не е бил той.
— Рей Уиър, съпругът — измърмори Глицки. — До този момент се изплъзва.
— Казах само, че си струва да се помисли върху това, нищо повече.
Драйсдейл отново повтаряше основните правила. Трафикът навън започваше да сменя посоката назад към залива. Губиша погледна часовника си — пет без двайсет. Денят бе отишъл по дяволите с тази идиотщина, а тя още не бе приключила.
Фред, все още ентусиазиран, се бе оставил в ръцете на униформената техничка, която прикрепяше по него електродите на полиграфа. Само тя и Драйсдейл щяха да присъстват на разпита. Това бе голямата грижа на Мани. Полиграфът не работеше добре, ако нещо отвличаше вниманието на разпитвания и изобщо не работеше, ако разпитваният беше обучен. В стаята нямаше да има никой — нито съдебни репортери, нито други юристи, никой, освен Драйсдейл и техничката, която вероятно щеше да остане извън полезрението на Фред.
Положението не беше толкова лошо, колкото изглеждаше на пръв поглед, защото Драйсдейл бе представил на Мани и Фред пълен списък на въпросите, които щеше да зададе и те двамата бяха обмисляли отговорите в продължение на половин час, за да са сигурни, че Фред няма да каже нищо излишно.
Мани слушаше с половин ухо и си мислеше, че ако Драйсдейл бе решил да атакува на сляпо, възможността да го направи сега почти не съществуваше.
— Както вече обясних — продължаваше да говори Драйсдейл, — тази процедура не е официална, но показанията ти са… — усмихна се на Тредуел и Губиша — … толкова необикновени, че струва ми се, в общи линии, моята служба ще се отнесе с… — Млъкна, сякаш търсеше подходящата дума. — С пълно разбиране… — Разпери ръце и се усмихна дружелюбно. — Идеята не е моя, господа… Ще изпратя резултатите на шефа си и на подчинените си, защото съществуват известни притеснения, боя се, че са оправдани на този етап, че… е, добре, Мани, нека кажем, че днешният експеримент ще затвърди доверието в клиента ти.
— Не ми вярвате, така ли? — намеси се Тредуел.
— Фред, моля те! — Губиша нямаше намерение да остави клиента си да води неофициални беседи с Арт Драйсдейл, защото зад добродушната му външност се криеше един от най-хитрите прокурори, с които си бе имал работа.
— Аз?! — възкликна Драйсдейл и се престори на шокиран. — Напълно ти вярвам. Затова правя този тест. — Качи единия си крак на бюрото, върху което беше полиграфът. На лицето му нямаше коварство, не се опитваше да го измами, само го уведомяваше. — Разбира се, Мани е прав да гледа на мен като на противник, но, без да споменавам имена, няма да разкрия никаква тайна, ако кажа, че доста от колегите ми гледат скептично. Това, което правим днес, е оръжието, което ще използваме срещу тези колеги, така че в действителност в момента сме от една и съща страна. Ти ще ми кажеш какво е направил Хектор Медина, полиграфът ще го потвърди и толкова. Вярно е, че данните няма да са приемливи за съда, но пък ще наклонят везните силно в твоя полза. Това искаме и двамата, нали? Така работата ми ще се улесни.
Драйсдейл разпери отново ръце и се усмихна приветливо и искрено.
Техничката приключи с подготовката. Мани се приближи до Фред, наведе се и прошепна в ухото му да отговаря само на зададените му въпроси и най-вече да запази спокойствие. След това излезе от стаята.
— Можеш да се облегнеш, ако искаш — каза Драйсдейл. Самият той дръпна един стар канцеларски стол, тапициран с жълтеникава кожа, седна и кръстоса крака. — Както вече знаеш, ще задаваме въпроси, на които ще отговаряш само с „да“ или „не“. Ще започнем с лесните неща, за да настроим апарата. Името ти е Фред Тредуел, нали?
Фред кимна.
— Отговаряй с „да“ или „не“, ако обичаш.
— Съжалявам. Да.
— Името ти е Фред Тредуел, нали?
— Да.
Продължиха с обичайните въпроси — име, адрес, датата — за да свикне с драскането на писеца върху хартията, с жуженето на машината.