Няколкото пъти, когато не бе издържала и бе допуснала спомените да я завладеят, неизменно я обхващаше гняв — защо му бе трябвало да се занимава с неща, които не са негова работа? Смяташе, че обича идеализма му, но нали тъкмо заради него се бе простил с живота? Сега се опитваше да убеди сама себе си, че дори го мрази заради този идеализъм, защото тъкмо той ѝ го бе отнел. Струваше ѝ се нечестно.
Усмивката на Еди не се променяше, не изчезваше. Беше зърниста, като стара фотография, която остарява още повече с всеки изминат ден. Усмихнат, чаровен, добър. Още съм тук, Франи, сякаш ѝ казваше. Не можеш да го отричаш вечно. Обзалагам се, че хлапето ще прилича на мен.
Върху стъклото, покриващо снимката, капна сълза.
Хлапето.
С едната ръка стискаше снимката. Другата се мушна под фланелката и притисна корема.
Боже, Еди, помисли си. Това просто не е честно!
Кое не е честно, попита той. Че съм в теб? Че стремежът ти да гледаш към бъдещето и да забравиш каквото е било, отношенията ти с Диз… добре, това го разбирам, мен вече ме няма… че всичко това е само подготовка за новата катастрофа, която те очаква? Трябва да намериш място за мен. Аз бях твоят мъж. Аз съм бащата на малкия човек, който ще се появи. Не ме крий. Не ме гони. Не го заслужавам. Вероятно това ти причинява болка, съжалявам. Аз също тъгувам за теб. Не смяташ ли, че и на мен ми се иска да съм при теб?
— Да, смятам.
Тогава?
Харди дойде и седна до нея на леглото. Франи притискаше към гърдите си снимката на Еди Кокрън. Косата ѝ беше разпиляна по възглавницата, лицето ѝ бе леко подпухнало.
— Какво? — попита той.
— Твърде бързо.
— Знам. Мислех същото.
Тя остави снимката на Еди на пода, прегърна го през кръста, притисна се в него. Той погали гърба ѝ, под фланелката.
— Ти си единственият приятел мъж, който имам, Диз.
— Да, така е.
— Не знам какво да правя. Не знам какво съм направила с Еди.
Харди сложи ръка на корема ѝ.
— Еди е тук.
— Точно това имам предвид. Аз не съм просто самотна. — Замисли се за миг. — Проблемът дори не е в самотата. Опитвам се да открия Еди и това не е честно. Към теб.
— Направи ми място — каза Харди.
Тя се дръпна и той легна до нея — Франи сложи глава на рамото му и мушна длан между копчетата на ризата му.
— Защото част от мен те обича — добави тя. — Много.
— Но има и друго.
— Има.
Харди въздъхна.
— Това е съвсем естествено. Скоро ще родиш. Искаш край теб да има мъж. Имаш ми доверие, а аз неочаквано дойдох при теб, защото нямаше къде да отида. Нещата се подредиха като в сън.
— Не е само това.
Той се обърна към нея и разкопча копчето на джинсите ѝ, ципа.
— Вече ти стягат — отбеляза той.
Франи ухапа леко долната му устна и го целуна. Той мушна ръката си в панталоните ѝ и я притисна.
— Виждаш ли — каза Франи. — И това е истинско.
Целуна го, разкопча панталоните му, освободи го.
Още една целувка, по-бавна и дълбока този път, после махнаха дрехите, той проникна в нея, усещаше аромата ѝ, без да се движи. Франи го притисна към себе си и го задържа, дълбоко, целия.
Къщата беше студена. Погледна термостата в дългия коридор и видя, че е поставен на петнайсет градуса. Когато стигна до кухнята, шест стъпала по-надолу, чу пукането на климатика. Влезе в спалнята и си спомни, че не е хранил рибките няколко дни. Лошо. Изсипа малко храна в аквариума и този път не се наложи да чука с нокът по стъклото.
— Съжалявам, милички.
Дръпна плътната завеса от прозореца в кабинета си и се загледа към блещукащите светлини на града. Луната бе високо, почти пълна.
Замисли се за промяната във възприятията си — вслуша се в шумоленето на климатика, докато къщата се изпълваше с топлина. Сега звукът не му се струваше зловещ.
След като огънят в камината се разгоря, след като стана топло и след като прочете пощата на светлината на настолната лампа — освен една картичка — стана, запали голямата лампа и извади стреличките от мишената край камината.
Бяха тези, които носеше почти навсякъде. Не беше играл откакто бе решил да не се прибира, но не бе загубил форма — почти всички попаднаха в средата.
Взе картичката. Изглед от Хонконг нощем.
Бившата му жена.
Мина през спалнята си и отиде в кухнята. Не държеше концентриран алкохол у дома си, но в хладилника бяха останали четири бутилки бира. В камерата намери пакет замразени пилешки гърдички, а от шкафа извади кутия консервирани гъби и буркан грах. Сложи гърдичките в тежкия чугунен тиган, изсипа вътре граха и гъбите, добави малко бира, сложи капака и пусна котлона съвсем слабо. Джейн се ужасяваше от готвенето му.