Докато беше при Франи, готвеше само тя.
Седна на масата с бутилката бира и прочете картичката. Къде си? Ще си бъдеш ли у дома, за да прочетеш това? Щяла да разбере следващата седмица. Всичко това не беше игра в точния смисъл на думата, но не беше и прекалено сериозно.
Джейн беше такава. Може би положението бе сериозно, но тя нямаше да го признае. Може би след края на брака им и подновената им връзка, започнала преди по-малко от два месеца, не искаше да допусне да премине известна граница… Когато синът им, Майкъл, умря, бе преминала през нещо подобно. Понякога в онези дни му се струваше, че е сам, но си даваше сметка, че това не се дължи на отсъствието на Джейн. Просто самият той беше сляп за всичко останало.
Не я измъчвай, Диз.
Усети аромата от тигана и отиде да провери дали не загаря. Разбърка съдържанието му и намали котлона още малко. Отвори си нова бира.
И за каква сериозност изобщо можеше да става дума? Джейн се справяше с работата си много добре и си я харесваше. Харесваше и него. Поне това. Знаеше коя е. Помисли си с болка, макар и да не бе ставало дума за това, че все още му бе вярна.
Проблемът не беше само в това, че е спал с Франи. Франи му бе казала — тази вечер, преди и след като правиха любов — че и двамата имат нужда от малко време. Че трябва да се прибере у дома.
Той също искаше да се прибере. Не за да не е с нея. Не за да премисли нещата. Просто за да си е у дома. Какво, по дяволите, означаваше това? Че не обича Франи? Или Джейн?
Разликата беше там, че Франи го оставяше да види колко се нуждае от него. Може би не във всичко, може би само заради физическата близост, заради познатата топлина, но така или иначе вратата беше отворена. Джейн може би го обичаше, но той имаше чувството, че вече няма нужда от никого.
Харди чудовището? Нима имаше нужда единствено да се нуждаят от него? А би ли могло всичко това да е истинско, ако няма поне мъничко нужда? Добре, ами ако Франи чисто и просто се нуждаеше от баща за детето си, не непременно от Дизмъс Харди? В тези неща не трябваше да допускат грешка.
Когато с Джейн започнаха да се виждат отново, бяха припламнали доста силни искри. Да, привличането помежду им все още съществуваше, не беше изчезнало, но може би Джейн искаше просто да успокои призраците от миналото, сянката на проваления им брак, да докаже, че единствено смъртта на сина им, Майкъл, е унищожила мъжа ѝ, а не тя самата, с някакви свои недостатъци.
Сега, след като го бе постигнала, след като това бе изяснено, може би отново бе време за свободно падане?
Проблемът беше в това, че допреди да започне отново да се среща с Джейн, Харди бе падал свободно в продължение на близо десет години. Сега бе включил на скорост, беше готов да се изкачва.
Замисли се дали да не изпие още една бира, реши, че нищо не пречи и напълни чинията си с пиле а ла Харди. Беше дяволски вкусно.
В целия отдел „Убийства“ единствено Франк Батист имаше истински кабинет, с врата. Сега тя бе открехната, той седеше зад бюрото си и за първи път от месеци чувстваше някакво задоволство от постигнатото, от отдела, от развитието на нещата. Може би този път, мислеше си, ще надделеят свестните.
Новината за отпадналите обвинения към Рейнс и Валенти вече се бе разнесла — хората му се обаждаха на колегите си по телефона, за да им я съобщят. Франк лично бе позвънил на двамата, за да им каже, че се връщат на работа и могат да получат заплатата за пропуснатото време незабавно.
По предложение на Кларънс Рейнс бе направил и друго, което също бе източник на удовлетворение. Бе отишъл при съдия Лайънс, бе му обяснил връзката между разследването спрямо Рейнс и Валенти и това спрямо Тредуел и веднага бе получил заповед за арестуването на Фред Тредуел.
Бе я изпълнил, докато Тредуел чакаше потресен, със зачервена физиономия в кабинета на Арт Драйсдейл. Адвокатът на Тредуел бе изпаднал в истеричен пристъп, което също се отрази добре на душевното състояние на Батист, и оставаше простият факт, че сега, в девет и половина вечерта, Фред Тредуел беше в кошарата и щеше да остане там поне до сутринта, когато вероятно щяха да го пуснат под гаранция.
За бързата реакция на Батист бяха научили и хората му, които сега се връщаха в службата един по един, за да довършат изостаналото. Батист лично ги бе уверил, че ще получат пари за извънредния труд, необходим им, за да разнасят призовките и да пишат докладите си. Ако изгубеше работата си заради това, така да бъде. Това тук не беше детска градина и той предпочиташе да запази тези специално подбирани специалисти, защото без тях все едно не би могъл да свърши нищо.