Седеше и се наслаждаваше на трудовия ентусиазъм — хората от дневните смени, останали вечерта, подрънкването на чашите кафе, шегите, шумоленето на документите. Денят днес беше добър — ареста на Тредуел, няколко истински решения за управлението на отдела — а сега бе дошло времето да опише всичко това в доклада си за шефа Ригби. Беше убеден, че през следващата седмица градът и областта ще намерят пари за извънредния труд. Ако не в бюджета за полицията, щяха да вземат от някое друго перо. Според Батист, дори и най-смахнатите и откачени началници би трябвало да схващат, че прибирането на убийците от улиците би трябвало да е абсолютен приоритет за всяка полиция и че работата на детективите, занимаващи се с това, не би могла да се вмести в някакво си точно определено работно време. Разбира се, властниците в този смахнат град като нищо можеха да го изритат по задника за решението му.
— По дяволите! — изруга.
— Кое по дяволите?
На прага стоеше Ейб Глицки, без изобщо да има вид на болен. Батист нямаше намерение да споменава този факт.
— Не знам. Всичко и всички. Шефовете, Ригби и кокошкарските му истории. — Мушна химикалката в устата си. — Като се замисля, след като за тях има пари, ще трябва да намерят и за извънредния труд.
— Точно така — кимна Глицки и придърпа един стол. — Слушай, Франк, искам да знаеш, че изпратих документите в Лос Анджелис.
Лейтенантът остави химикалката.
— Не го прави.
Глицки се намести на стола.
— Вече е направено.
— Имах предвид да не заминаваш. Какво ще правиш в Лос Анджелис?
— Какво правя тук?
— Знаеш какво правиш тук. Тук си ни нужен. — Глицки се усмихна и белегът през устните му се разтегна. — Не се шегувам, Ейб. Знаеш, че не аз дърпам конците. Трябваш ми тук.
— Благодаря, Франк, приятно ми е да го чуя. Така или иначе, ако ти се обадят за препоръка, кажи някоя добра дума за мен, става ли?
Батист кимна.
— Разбира се, че ще кажа. Слушай, защо не си вземеш два-три дни отпуска, за да премислиш добре? Може би си прегрял и ти трябва малко почивка.
— Взех си един ден и премислих, Франк. Не съм прегрял. Все още искам да съм ченге. Дори по-лошо, аз съм ченге, независимо дали ти харесва, или не. Просто искам да си върша работата.
Батист изреди победите от деня.
— Да, чух за това. Чудесно е, но пак не решава големите проблеми.
— Хайде, Ейб, тук не е чак толкова лошо. Дразни те бюрокрацията, но тя е еднаква навсякъде. Мислиш, че в Лос Анджелис ще е по-добре? Градът е много по-голям, значи ще е по-зле.
— Да, но не мога да си представя, че шефът там ще отнема времето на лабораторията, за да разследва някакви лайна в кабинета си.
— Курешки — поправи го Батист и Ейб се усмихна.
— Франк, тук е вмирисана главата на рибата и не съм сигурен, че само бюрокрацията е виновна.
— Каквото и да е, вече свърши. — Батист стана от бюрото, отиде до вратата и я отвори. — Забрави за миналата седмица и погледни какво става. Хората работят както обикновено.
Ейб се обърна нататък.
— Все едно жена ти да е имала любовник и когато го е зарязала, ти да се преструваш, че нищо не се е случило.
— Да, може би си прав. — Затвори вратата. — Ти обаче не дойде при мен, само за да ми кажеш за препоръката. Има и нещо друго, прав ли съм?
— Би трябвало да станеш детектив, Франк. Как успя да се досетиш?
Батист отново седна зад бюрото, разви един бонбон и го пъхна в устата си.
— Значи все пак си работил — отбеляза той доволно.
— Ръсти Ингреъм — намръщи се Глицки. — Говоря като Харди, но Максин Уиър…
— Да? Нали арестувахме евентуален извършител?
— Арестувахме, да.
— Е?
— Опитвам се да вържа нещата. Непрекъснато изникват нови и нови подробности.
Разказа на Батист за срещата си с Джони Лагуардия и за това, че убиецът на Максин вероятно е професионалист — може би Медина или самият Лагуардия, но едва ли съпругът ѝ.
— Един момент, един момент — прекъсна го Батист и вдигна ръка. — Всичко това е много интересно, но какво ще кажеш за задържания… как му беше името?
— Бейкър.
— Да, Бейкър. Какво ще кажеш за него? Номерът с „Армър Ол“ може да се научи и в затвора, не смяташ ли?
Глицки се замисли за миг.
— Да, може би. Но проблемите според мен си остават. Това са липсващият труп на Ръсти Ингреъм, калпавото алиби на Рей Уиър… макар че едва ли е имал възможност да научи за този препарат… Днес, поправи ме, ако греша, научихме, че Хектор Медина е извършил и друго насилие… какво става изобщо?