— Съжалявам, но чекът беше само на нейно име, не на името на двамата.
— Искам да кажа… бяхме женени. Разделени, но женени. Когато стана катастрофата, бяхме женени.
Какво би могъл да му каже? Мъжът продължаваше да говори:
— Разделихме се приятелски. Споразумяхме се да делим всичко. Досега не сме подали документи за развод. Имаше шанс нещата да се оправят.
Кевин си спомни как съпругата на този човек се бе лепнала за адвоката си и с каква радост му бе връчила близо 30 000 долара в брой. Освен когато бе разговарял с нея насаме, тя нито за миг не се бе отделила от ръката му. Рей Уиър нямаше никакъв шанс да я върне при себе си. Тя имаше нов мъж, адвокат, и май нямаше намерение да го изпуска.
Кевин почувства, че му се гади, после умората отново го обзе. Седна през два стола от Рей Уиър. Рей го погледна и попита:
— Какво мога да направя сега?
Слънцето, дневната светлина се отразяваше от махагоновата маса и блестеше в зениците на Кевин. Той затвори натежалите си клепачи, за да предпази очите си, после се застави да ги отвори.
— Не мога да ви помогна — отговори.
Харди бе излязъл да направи кроса си и при първото си обаждане Глицки не бе успял да го намери. Сега му се скара, че обикаля толкова много и човек не може да го открие, после му каза за опита на Бейкър да се самоубие.
Беше в кабинета си, запотен, все още по къси гащета и фланелка. Времето отново се бе затоплило.
Защо Бейкър беше опитал да се самоубие?
Първото, което му мина през ум — признаване на вината, още един пирон в ковчега. Продължаваше, както и Ейб, да изпитва смесени чувства към стария Луис. След като бе говорил с него в болницата онзи ден, след като се бе запознал с Рей Уиър и Хектор Медина бе започнал да убива кучета, Харди бе стигнал до убеждението, че каквото и да е направил — а то не бе никак малко — Луис Бейкър не е убил Максин Уиър.
Фактът, че Бейкър отричаше, не беше съществен — лесно биха могли да го хванат в лъжа. Далеч по-убедителен бе фактът, че явно не знаеше за нея. Колкото и закоравял убиец да си, няма как поне да не забележиш, че си убил някого.
Разбира се, това, че не е убил Максин, не означаваше непременно, че не е убил и Ръсти Ингреъм, но според Харди подобни логически съждения бяха прекалени за реалния свят.
Оставаше въпросът защо Бейкър изобщо е ходил при Ръсти. Доста прозрачно. Опита се да си представи възможността Ръсти да е завел Бейкър на баржата си. С пистолет в ръка. Малко вероятно…
А защо не? В края на краищата, доколко познаваше Ръсти? Сторило му се бе, че е като самия него — бивш прокурор, човек от неговата среда, който е преминал през всевъзможни гадости и сега иска да го оставят на спокойствие. Нали затова бе дошъл в бара, за да се срещне с него? От страх. Или поне се държеше така, че да убеди Харди, че го е страх, а самият Харди не бе имал причина да се усъмни в това. Всъщност, дори бе успял да зарази и него с този страх. В такъв случай…?
Но дали Ръсти наистина приличаше на него чак толкова? На пръв поглед да, но имаше и друго. Например, описанието на Карън Мур — според нея, той беше болен, вманиачен човек, пропаднал комарджия, използвач на жени.
Следователно въпросът опираше до това, на кого вярва — на Луис Бейкър или на Ръсти Ингреъм. Никак не беше лесно. Вече не. Не вярваше, че Ръсти е имал пистолет — иначе защо му е било да си поръчва друг, който би могъл да получи чак след три дни? Оставаше възможността разказът на Луис за събитията през деня да не е съвсем измислен. Донякъде всичко това изглеждаше невероятно, за да е плод на фантазията. Поне не изцяло. Ръсти изчаква Бейкър на автобусната спирка, за да го закара…
Охо!
С какво да го закара? Ръсти бе дошъл до бара с автобуса. Колата му беше открадната, нали?
Харди седна на ъгъла на бюрото си. Колата беше важен елемент. Може би ключът бе в нея?
Какво би станало, ако попита Луис и той му каже, че са отишли до баржата със стар фолксваген „Джета“? Това би било интересно.
Без да си дава сметка как, стреличките се оказаха в ръцете му и той започна да цели с тях мишената. Една, две, три… Отиваше, вадеше ги, пак ги хвърляше. Без да се цели, без да мисли. Дзен и стрелички.
Ами ако знаеше само цвета? Или само марката?
Добре, щеше да попита Бейкър с каква кола са отишли до баржата. Цвят, всичко останало. За да види докъде ще го доведе.
Взе телефона, намери номера на болницата и започна да набира, но спря. Миналия път, за да се добере до Бейкър, се бе наложило да се обърне към Глицки.
Ейб обаче не беше в службата. Не се бе появявал, нямаше никакви признаци да се появи сега. Харди се зачуди откъде му се бе обадил и с какво ли се занимаваше в момента, после поговори с Фло и разбра, че Ейб не ходи на работа и избягва отдела. Двамата продължавали да говорят за Лос Анджелис и мъжът ѝ искал да се държи на разстояние — по-голямо от обикновеното — от колегите си. Фло обеща, ако ѝ се обади, да му предаде, че Харди го е търсил.