Колата не излизаше от ума му. След като взе душ и изяде кутия сардини, отново отиде в кабинета си и прегледа нещата, които бе записал пред компютърния терминал. Тази почва не беше особено благодатна както за анализи, така и за въображението.
Взе химикалка и се зае да запише всичко, което успя да си спомни за миналата сряда, когато Ръсти бе дошъл в бара. Слезе от автобуса. Влезе. Спомни си какво пи — „Уайлд търки“. Каза му, че Луис Бейкър е излязъл и че е проверил в „Сан Куентин“ в колко часа са го пуснали. След това предложи да се чуват по телефона. Най-накрая спомена, че може би ще си купи пистолет и попита какъв би бил подходящ.
Това ли бе всичко?
Харди стана, заобиколи бюрото и отвори прозореца. Минаваше един и лекият ветрец освежи кабинета му. Показа глава навън, за да вдъхне аромата на розите, само дето наоколо нямаше никакви рози.
Седна пак и прочете какво беше написал. Добре тогава. Впечатленията. Ръсти изпаднал. Използва обществения транспорт. Твърди, че се обадил в затвора и директорът му казал, че Бейкър е излежал наказанието си и че не може да предприеме нищо спрямо него. Пистолетите били за „ченгетата“ като Харди. След това бе заявил, че иска да си купи оръжие.
Дали му бе хрумнало в момента? Така внезапно да реши, че пистолетите не са само за ченгетата и че самият той трябва да се въоръжи?
Харди се замисли. Ръсти бе взел автобуса. Представи си как е замислил да се чуват по телефона, като предпазна мярка, как е разпитвал стари общи познати, които и да са те, къде работи в момента. Това обаче не беше поведение на изплашен човек — по-скоро беше предпазливост. Ръсти всъщност не бе обзет от страх. Намерението му беше да се прибере у дома. Беше се прибрал у дома.
Обаждането в „Сан Куентин“, за да разбере точно в колко часа излиза Бейкър, според Харди, говореше за нещо повече от предпазливост. Може би наистина беше страх? Или?
Вдигна очи към прозореца, после пак се вгледа в бележките си. Ръсти бе научил от директора на затвора „Сан Куентин“ две неща, които споменаваше на два пъти — обстоятелствата, при които Луис е бил освободен и факта, че е бил образцов затворник. Ако Ръсти се бе обадил от страх, за да разбере точно кога трябва да започне да се страхува още повече, би ли се впуснал в разговор за това какъв човек е станал Луис Бейкър? Ако са те завързали за релсите, не мислиш дали приближаващият влак е товарен или пътнически.
Вероятно или може би се бе обаждал в „Сан Куентин“ два пъти. Какво от това?
Харди погледна притихналия телефон. Напоследък го правеше доста често.
Преди да го свържат с директора на затвора, Джак Айзенкамп, трябваше да разговаря с четирима дежурни, може би затворници. Като прокурор Харди се бе срещал с Айзенкамп, бе го слушал да изнася данни за условията в затвора, за процента на рецидивистите и други подобни. Приличаше на човек, прекарал доста време в армията, но въпреки това при разговорите им се бе показал удивително… не точно либерален, но поне изпълнен със съчувствие. За него затворниците бяха отговорност и при все че не ги глезеше, гледаше на тях като на хора, а не като на статистика.
Успя да се свърже с него, като обясни поред на всички дежурни, с които го свързаха, че е адвокат (не беше лъжа) и че става дума за Луис Бейкър. Седеше зад бюрото си, бе отворил бележника на нова страница.
Гласът на директора прозвуча грубо, нетърпеливо:
— Айзенкамп.
— Бих искал да ви задам няколко въпроса за Луис Бейкър…
— Толкова скоро? Какво е направил?
Харди смяташе да му разкаже накратко всичко, до опита за самоубийство, но щом като чу името на Ръсти Ингреъм, директорът го прекъсна:
— Ингреъм мъртъв ли е?
Харди разказа с две думи.
— Ето това се казва грешка.
— Защо?
— Миналия месец Ингреъм ми се обади един-два пъти.
— Два пъти? — попита Харди.
— Да, два, струва ми се. Стори ми се уплашен. Сега излиза, че е имало защо. Аз му казах, че няма защо да се безпокои, че Бейкър не го заплашва с нищо. — Айзенкамп изруга тихо. — Трябва да ви кажа, че всичко това ме изненадва, а аз не съм човек, който храни илюзии по отношение на затворниците.
— В смисъл?
— В смисъл че повечето се връщат или ги убиват, докато опитват да се върнат.
Харди изчака.