— Хектор бил ли е на баржата?
— Твърди, че не. Бил работил две смени. Добре де, след като сме решили да проверим всичко и след като и без това ни е на път, защо да не се отбием при него?
„Сър Франсис Дрейк“ не се бе променил никак през седмицата след последното посещение на Харди. В края на един дълъг коридор на третия етаж намериха вратата, на която имаше метална табела с надпис „Охрана“.
Хектор седеше зад бюрото и четеше вестник.
Нямаше приемна, да не говорим за секретарка. Глицки и Харди взеха по един от дървените столове и седнаха.
— Не знам дали си чул — заговори Ейб. — Тредуел е на топло или поне беше до тази сутрин.
Хектор скръсти ръце върху вестника.
— Да, Кларънс ми се обади, за да ми съобщи добрата новина. — Погледна Харди и добави: — Мислех си, че не си в полицията.
— Не съм. Само правя компания на стария приятел Ейб.
— Странно е — продължи Ейб, без да обръща внимание на репликите им, — но не можеш да познаеш какво излезе наяве при оправдаването на Кларънс и Марио.
Хектор погледна ръцете си.
— Няма нужда да познава — обади се Харди.
— Да не би да сте дошли за това? Заради историята с кучето? — Вдигна ръце. — Хайде, хайде… Исках да му вдъхна малко страх от Бога и толкова. Имаше полза, нали? Какъв е проблемът?
— Проблемът — обясни Ейб — е в това, че с приятеля ми Харди разговаряхме за Ръсти Ингреъм и си спомнихме как се отнасяш с хората, които не ти допадат. Ръсти не ти допадаше, нали?
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че не подхожда на характера ти, на манталитета ти да се обадиш на Ръсти Ингреъм, да се уплашиш и да затвориш телефона. По-вероятно е, ако си имал какво да му кажеш, да отидеш направо при него и да му го кажеш, както си постъпил с Тредуел.
Медина се отдръпна назад.
— Нямаше какво да говоря с него. Не беше като с Тредуел. Разбрах го, когато му се обадих.
— Още ли твърдиш, че не си го виждал напоследък?
— От много години. Не че ако го бях видял, нямаше да го сритам по задника. — Отдръпна се още по назад, кръстоса крака върху бюрото и сплете пръсти на корема си. — Ако сте дошли заради това, че Ръсти си го получи, вече ви казах. Онази вечер бях на работа. Можете да видите дневника.
— Не, благодаря. Сигурен съм, че в него е записано.
— Тогава ме оставете на мира. Какво искате?
— Познаваш Джони Лагуардия, нали, Хектор?
— Разбира се. Всеки го познава. Какво общо има това?
Харди се наведе напред. Ейб стана, разкърши рамене и попита дали може да си налее кафе от кафеварката край прозореца. Наля си и се обърна към Харди:
— Как ти звучи, Диз? Хектор се обажда на Ръсти и му урежда среща, за да може да го срита по задника. Ръсти току-що е получил големите мангизи от застраховката и е на седмото небе. Показва ги на Хектор, за да му натрие носа.
— Какви ги дрънкаш! — извика Медина и спусна краката си на пода. — Какви големи мангизи!?
Ейб продължи:
— Хектор се обажда на добрия си приятел Джони Лагуардия…
— Не съм казал, че ми е добър приятел, а че само го познавам…
— … и му казва, че ако отиде и пречука Ръсти, може да пипне дебела пачка пари. Как ти се струва?
— Харесва ми — отвърна Харди. — Музика за ушите. Звучи великолепно.
Глицки отново се обърна към Медина.
— А ти какво ще кажеш, Хектор? Така ли беше?
Медина отново седна както в началото, с ръце върху вестника.
— Имаш ли заповед за арест, сержант?
Ейб погледна Харди.
— Ти имаш ли заповед? Аз нямам.
— Ето какво — каза Медина. — Ще дойдете при мен, когато имате заповед. Тогава ще ви покажа дневника, в който пише, че съм работил тук цяла нощ. Не съм виждал Джони Лагуардия и не съм разговарял с него поне от шест месеца. И не съм го изпращал никъде. — Кимна и добави: — Вървете да си търсите друга риба. Приятно ми беше.
— Според мен, излъга — каза Харди.
— За кое?
— Че му е било приятно.
Глицки затръшна вратата на колата и мушна ключа в стартера.
— Някои хора нямат чувство за хумор.
— Е, а сега накъде?
Следобедният трафик не се движеше добре. Зачакаха пролука, за да потеглят, но такава нямаше, докато светофарът зад тях не светна червено.
— Познаваш ли Джони Лагуардия? — попита Ейб.
— Не.
— Работи за Анджело Тортони.
— Не познавам и Тортони.
Ейб потегли рязко и гумите изсвириха.
— Възможно е и да е Лагуардия, макар че при нормални обстоятелства не би използвал такъв малък калибър. Не е изключено да е видял патлака на Уиър там и да е решил, че с него ще насочи някой като мен по фалшива следа.