— Няма да ѝ причиня болка, Моузес. Каквото и да стане, няма да го допусна.
— Имам предвид… вероятно иска да живее както с Еди… семейство, планове, такива неща. Един мъж трябва да се прибира у дома всяка вечер.
— Може би си прав. Според мен, самата тя не е много наясно какво иска.
— Иска детето. Мисля, че иска то да има баща.
— Баща на това дете е Еди, Моузес. Нищо не може да промени този факт.
— Разбра какво искам да кажа.
Да, разбра. Отпи малко уиски.
— Когато е наясно със самата себе си, ще ми се обади.
— И какво ще стане после?
— Тогава и аз ще съм наясно. Нещата или ще продължат нататък, или няма, това е. Не сме планирали нищо, Моузес. Просто се случи. Засега всичко е чудесно, но не знам накъде Франи иска да върви оттук нататък. Аз също не съм сигурен за себе си. Не знам къде е мястото и на Джейн в цялата работа. Чувствам се ужасно объркан. Какво повече мога да ти кажа?
Моузес пресуши чашата си. Наближаваше седем и той знаеше, че Лин иска да си върви.
— Можеш да ми кажеш кога ще се върнеш на работа. — Стана, за да отиде зад бара. — Повече те харесвах, когато не ухажваше…
Сега, три часа по-късно, сериозно затънал в мозъчна гимнастика, Харди почука по бара с поредната празна чаша. Бе се преместил там, а когато нямаше поръчки, Моузес сядаше на стола пред него.
— Може да е било случайно.
— Да, предполагам, че изборът на цветове не е чак толкова голям.
Моузес напълни чашата му, сложи много лед, разклати я.
— Харди — каза той тихо и се наведе напред, — знам със сигурност, че хората най-често споменават само три цвята. Гледай.
Моузес премина по цялата дължина на бара, пред десетината клиенти, които пиеха, разговаряха и жестикулираха на високите столчета. Сложи по една чиста салфетка и молив пред всеки един от тях и каза силно, тържествено:
— Уважаеми клиенти, обявявам състезание за безплатно питие. Моля за малко тишина. Състезание за безплатно питие. — Разбира се, това прикова вниманието им. — Бързо, без да мислите, запишете на салфетката първия цвят, който ви дойде наум. Бързо!
Започна да събира първите салфетки.
— Кой печели?
— Чакайте, чакайте.
Върна се при Харди и му каза:
— Ти ще си безпристрастен съдия.
— Макгуайър, за какво се състезаваме? Кой печели питието? Всякакво питие ли?
— Седем синьо, четири зелено, две червено — обяви Харди.
Моузес разпери ръце.
— Съжалявам. Никой не печели, но все пак ви благодаря за участието.
— Не е коректно — обади се една от жените. — Не знаехме каква е целта.
— Всеки, който беше написал друг цвят, освен синьо, червено или зелено, щеше да спечели — отвърна Моузес.
Някой се обади, че се канел да избере жълто. Моузес каза на Харди, че понякога, макар и рядко, хората споменават и жълтото.
— Добре — отвърна Харди, — позабавлявахме се. Каква обаче е целта на всичко това?
— Целта е да ти покажа, че има голям шанс приятелчето ти Бейкър да каже, че колата на Ингреъм е била синя, без дори да я е виждал.
— Но тя е била синя.
— Е, и?
— Тогава Ръсти ме е излъгал, че е била открадната.
Някой поиска питие и Моузес отиде да налее.
Защо му е на човек, когото не си виждал от години, да се появи изневиделица при теб и да те излъже? Започваше да чувства мускулна болка в мозъка. Бутна чашата си до другия ръб на бара.
Чакай малко, каза си. Ами ако е намерил колата си по някакъв начин онзи следобед? Оттук се качи на автобуса и се е отбил в магазин за оръжие, за да поръча пистолет, който е щял да получи след три дни.
Според компютъра, колата все още беше открадната, но данните в него закъсняваха с няколко дни. След като Луис Бейкър все още се водеше затворник, едва ли някой щеше да отрази връщането на колата толкова скоро. Може би трябваше да провери, утре, за всеки случай.
Моузес отново се върна на стола пред него. Харди вдигна поглед.
— Хрумна ми една идея — каза той.
— Внимавай някой да не ти я открадне. И стените имат уши.
Харди вдигна чашата си с две ръце.
— Ръсти е имал огромен заем, нали?
Моузес кимна.
— Добре. Получава парите от застраховката, знае, че Луис Бейкър излиза от затвора и че е заплашил да го убие. Не е изключено дотолкова да му е писнало, че да му се е струвало, че предпочита наистина да го убие… защото само така може да се отърве от рекетьорите.