На лицето на капитана беше изписано леко недоумение, но той дисциплинирано стана и излезе от кабинета. Заточни известно време гледа към затварящата се врата, после премести поглед към Настя. Сухотата и сдържаността по лицето му се бяха стопили, сега то придоби обичайния си израз, но се четеше и известна угриженост.
— Ето ви вашия пръв ученик — усмихна се генералът. — Аз изпълнявам обещанията си. Веднага щом ми подготвите двама прилични аналитици, можете да вървите където поискате, ако при мен не ви харесва.
— Откъде идва? — попита Настя. — И изобщо какво умее да прави?
— Е, относно уменията му — след ден-два ще ми разкажете вие. А иначе идва от отдел „Кадри“ към Градското управление на вътрешните работи на Московска област. Това задоволява ли ви?
— Напълно — облекчено кимна тя. — Кадровиците обикновено имат добри навици за работа с документи без лично познанство с човека. Те умеят да четат документи не само по редовете, но и между редовете. Сега свободна ли съм?
— Не! — рязко отговори Заточни и й посочи стола. — Седнете, Анастасия. Искам да ви предложа материал, чрез който ще учите Дюжин как се работи. Предупреждавам ви предварително, че материалът може да се окаже „въздух под налягане“, така че не се старайте на всяка цена да измъкнете от него престъпление, което ще ни заинтересува. Искам да кажа, че там безспорно има престъпление, тъй като е налице труп, но може да се окаже, че той не е по нашата част. И още нещо. Искам да ви помоля да бъдете особено внимателна и точна, тъй като това може да засегне по някакъв начин моя син.
Настя учудено вдигна очи към началника.
— Максим ли? Той има ли някакво отношение към трупа?
— Най-непосредствено. С убития са били ако не близки приятели, то добри колеги, учили са в един курс и дори в една и съща група. И именно Максим тия дни дотича вкъщи, прежълтял от ужас. Началникът на курса им съобщил, че техният колега Саша Барсуков е бил намерен убит.
— И вие подозирате, че Максим е знаел за някакви престъпни връзки на колегата си и дори лично е бил замесен?
— Нищо не подозирам! — Гласът на Заточни отново стана сух и строг. — Нямам основания за каквито и да било подозрения. Нямам обаче и основания да бъда абсолютно спокоен. С всеки от нас може да се случи всичко, какво ли не. И с нашите деца — също. Аз отделям твърде много време и внимание на работата си и не мога да бъда сигурен, че познавам и кътните зъби на сина си. Той скоро ще навърши деветнайсет, вече е мъж, който има собствен живот. И фактът, че за мен си остава дете, не може да повлияе на обективната реалност. Но стига за това, Анастасия. Да се върнем към работата. От сина си знам, че Саша Барсуков е ухажвал момиче, което преди много години е загубило родителите си и сега живее с дядо си. Ситуацията е доста интересна, защото преди десет години родителите на момичето са били убити, и то убити не от кого да е, а от въпросния дядо, който си е излежал присъдата и се е върнал при своята внучка. Мога да изкажа предположение, че Барсуков е попаднал под влиянието на дядото-престъпник. Това — първо. Поисках от архива материали за него.
Генералът пъргаво стана от бюрото, отвори сейфа и постави пред Настя две дебели папки. Като го гледаше, Настя отново усети едва забележимо бодване от онова, което е прието да наричаме бяла завист. Тя не би могла да стане така пъргаво и изобщо движенията й обикновено бяха тежки и тромави, въпреки относителната й младост — беше само на трийсет и седем — и почти болезнено слабата й фигура. За разлика от Заточни, тя никога не бе спортувала, пък и болки в гърба имаше, и пристъпите на задух не й бяха чужди…
— Ето, запознайте се с тях. В едната папка са материалите от наказателното дело, в другата — личното досие на осъдения Немчинов. Няма нужда да ви казвам на какво и как да обърнете внимание в тези материали — знаете това по-добре от мен. Сега — второ. Вие имате добра памет и предполагам, че не сте забравили случая със Сергей Градов от есента на деветдесет и трета година.
— Спомням си го! — учудено каза Настя. — Но не предполагах, че и вие знаете за този случай.
— Тогава не се познавахме, но именно по това време за пръв път чух за вас. Нямаше начин да не съм запознат с този случай, защото Градов, както ви е известно, беше депутат и имаше добри шансове да стане голям политик. Но въпросът не е в него. Спомняте ли си младото момче, което тогава бяхте взели на стаж при вас?