— Остава ми да се надявам, че няма да повредят взетото.
— Няма да го повредят. Имат инструкции.
— Вероятно вие не искате да извикам някого — предположи Ман.
Забеляза, че екипажът на капитан Кид имаше намерение да запали огън от фазовите храсти. Те приличаха на миниатюрни дървета, високи един и двадесет — един и осемдесет метра, прави и стройни. Яркожълтите им листа на върха се вплътняваха като главичката на глухарче. От ниските полегати планини на изток до западното море цялата алена равнина искреше от жълтите им точки. Хората отсичаха главичките и корените им, сетне довличаха стъблата и ги трупаха конусообразно над купчина изсъхнали върхове, подобни на ветрогон.
— Не искаме да извикате полицията от Чудностран, ако се окаже наблизо, търсейки ни.
— Не понасям да си пъхам носа в чуждите работи, но…
— Не, не, имате право да бъдете любопитен. Ние сме пирати.
— Вие, разбира се, се шегувате. Ако сте намерили начин да направите пиратството доходоносно, капитан Кид, би трябвало да сте достатъчно умен, за да натрупате десет пъти повече пари на борсата.
— Защо?
Съдейки по тона и по доволната му усмивка, джинксианецът се канеше да го улови на въдицата. Отлично — това ще го отвлече от фазовите дървета. Ман отговори:
— Защото да се хване кораб в хиперпространството е НЕВЪЗМОЖНО. Можете да пресечете курса му само когато той навлезе в обитаема система. А пък в обитаемите системи има полиция.
— Аз познавам една обитаема система, където няма полиция.
— Дрън-дрън.
Те повече или по-малко машинално се приближаваха към люка на „Изследовател“. Джинксианецът се обърна и се загледа в просветващия сърп на Голямата Мира, който сега приличаше на силен горски пожар.
— Интересни са ми тези пилони.
— Е, ако щете, пазете за себе си малката си тайна. А пък на пилоните и аз се чудех, докато не ми се удаде да ги разгледам по-добре.
— Мисля, че ще ви заинтересуват. Според мен имат вид на нещо, явно създадено изкуствено.
— Но те са по-млади с един милиард години, за да бъдат дело на Робовладелците!
— Богат Ай, тези храсти единственото живо нещо на планетата ли са?
— Аз не съм видял нищо друго — излъга Ман.
— Тогава пилоните не са построени от местна раса. А аз никога не съм чувал за раса, която да владее космическите пътешествия и да издига такива огромни монументи.
— Аз също. Защо не ги разгледаме утре?
— Точно така ще направим. — Капитан Кид влезе през люка в „Изследовател“, нежно обгърнал с огромното си ръчище тънката талия на Ман и вмъквайки пленника си след себе си. Люкът се затвори и докторът се помъкна след джинксианеца под купола с впечатлението, че той не му вярва напълно.
ОТЛИЧНО.
Под купола беше тъмно. Ман се поколеба, преди да включи осветлението. Отвън последното крайче от Голямата Мира бързо намаляваше. Виждаше се и още нещо — пред натрупаната клада клекна един човек и по купа изсъхнали главички пробяга пламъче.
Ман включи осветлението и картината отвън изчезна.
— Да продължим разговора за пиратството.
— Ах, да — джинксианецът се намръщи и седна. — Пиратството е само крайният резултат. Всичко започна преди една година, когато намерих системата на кукловодите.
— Системата…
— Да, родната система на кукловодите.
Ричард Ман наостри уши. Тъй като бе от Чудностран, той беше любопитен като Алиса.
Кукловодите са високоразумни, тревоядни и стари като вид. Участието им в междузвездните дела е започнало, когато човечеството се е намирало в бронзовия си век. И всички са много страхливи.
Само самите кукловоди не гледат на някой смел кукловод като на луд. Той наистина не е нормален и обикновено проявява вторични симптоми на нарушена психика: депресия, хомицидални наклонности и т.н. Тези нещастни, осакатени души се познават отдалеч. Нито един нормален кукловод няма да преминава улица с оживено движение, няма да се съгласи да пътува другояче, освен с най-безопасния от всички достъпни начини за придвижване, и няма да оказва съпротива на крадец — дори на невъоръжен крадец. Никой нормален кукловод няма да отлети от родната си система безразлично накъде, без да вземе средството си за самоубийство, и няма да отиде в чужд свят без охрана, и то не от кукловоди.