Местонахождението на системата на кукловодите е една от най-грижливо пазените тайни. Другата са приспособленията им за безболезнено самоубийство. Не е възможно да е само някакъв трик със самовнушение. Каквото и да стане, те действат безотказно, кукловод не може да бъде измъчван, за да го принудят да издаде нещо за собствения си свят, макар че не понасят болка. Техният свят би трябвало да има близки до земния климат и температура — в разумни граници, но нищо друго не е известно за него… или поне не е било известно.
На Ман изведнъж му се поиска да не разпалват толкова бързо огъня. Той не знаеше кога ще се разгорят стеблата, а желаеше да измъкне нещо повече за тази работа от капитана.
— Намерих я точно преди година — повтори джинксианецът. — По-добре да не ви казвам с какво се занимавах дотогава. Колкото по-малко знаете за мен, толкова по-добре. Но след като се измъкнах благополучно от тази система, насочих се направо към къщи. Трябваше ми малко време да размисля.
— И избрахте пиратството? А защо не шантажа?
— Мислих за това…
— Има си хас да не сте мислили! Имате ли представа колко биха платили кукловодите, за да се запази тайната им?
— Да. И точно това ме спря. Чуйте, Богат Ай, колко пари бихте поискали вие наведнъж?
— Цял милиард стара плюс гаранция, че няма да ме преследват.
— Чудесно. А сега да погледнем от гледна точка на кукловодите. За своя милиард те няма да получат пълна гаранция за безопасността си, тъй като си остава възможността да се разбъбрите. Затова пък ако похарчат една десета от тази сума за оръжие, детективи, наемни убийци и тъй нататък, навеки ще ви запушат устата и едновременно ще очистят и всички, пред които сте могли да се разбъбрите. Не успях да измисля никакъв начин да получа парите и да остана жив, имайки такава потенциална сила срещу себе си. Ето защо си наумих да стана пират. В работата въвлякох осем души, но единствено аз се досещах какви спънки ще имаме. Посветих и останалите. Някои имаха приятели, на които можеха да се доверят, и така станахме четиринадесет. Купихме си кораб — твърде стар, и го обновихме. Може би сте забелязали, че това е древен спомагателен влекач „Земя-орбита“, но с нов хипердвигател?
— Не, но разбрах, че е стар.
— Сметнахме, че дори ако кукловодите го разпознаят, никога не ще проследят откъде е. На него се върнахме в тяхната система и зачакахме.
Извън купола затанцуваха огнени отблясъци. Стеблата можеха да се разгорят всяка секунда… Ман се опита да се отпусне.
— Скоро се появи един кораб. Изчакахме да отиде твърде дълбоко в гравитационното поле на системата, за да не може да скочи обратно в хиперпространството. След това му пресякохме пътя. Разбира се, веднага се предадоха. Влязохме при тях в скафандри, за да не могат да ни опишат дори ако успеят да различат хората един от друг. Ще повярвате ли, че намерихме у тях шестстотин милиона стара в брой?
— Какво пък, печалбата не е лоша.
— Моят гламав екипаж не пожела да си тръгваме. Изчислихме, че на повечето кораби, идващи в системата на кукловодите, би трябвало да има пари. Те са стиснати, както ви е известно. Защото страхливостта включва желанието да се осигуриш. А почти всички техни мини и фабрики са разположени на други планети, където могат да намерят работна сила. Така че дочакахме и други два кораба — все още имахме място за парите. Кукловодите нямаше да посмеят да ни атакуват в собствената си система. — Капитан Кид издаде звук на пренебрежение. — Не виня хората си, до известна степен те бяха прави. Един-единствен кораб с термоядрен двигател може да причини цял куп беди, ако просто надвисне над града. Ето защо останахме. Междувременно кукловодите изпратиха официална жалба на Земята. А тя не търпи онези, които спъват междузвездната търговия. Ние причинихме съществени загуби на кукловодите, такива неща могат да предизвикат катастрофа на борсата. Ето защо Земята им предложи услугите на всички полицейски сили в населената с хора част от Космоса. Не е съвсем честно, нали?
— Те са ви устроили хайка. Но не са могли да дойдат да ви приберат, нали? Кукловодите не биха съобщили на полицията как да намери системата им. Едва ли ще го направят, та тогава и след хиляда години ще съществува опасност някой потомък на хората да ги нападне.
Джинксианецът набра на пулта на кухненския автомат ледено дайкири.
— Наложи им се да чакат, докато си тръгнем. И досега не мога да разбера как ни проследиха. Може би имат нещо, с което да проследяват гравитационните изкривявания вследствие на движението със свръхсветлинна скорост. Твърде вероятно е да са измислили тази играчка специално за нас. Както и да е, когато се отправихме към Джинкс, чухме да съобщават на полицията на Нашето достижение в кое място се намираме.