Подаде нос от жълтия мъх. Равнината и небето бяха чисти. Навярно пиратите са започнали да го търсят, но дотук едва ли са стигнали. Засега всичко е наред.
Далеч над равнината гореше огън. Фазово дърво без корени и цветове бързо се издигаше в черното небе, задържано в несигурно аеродинамично равновесие от израстъците в основата му. След него се точеше бяла ивица дим. Когато тя се откъсна, дървото стана невидимо… докато много по-нависоко внезапно не избухна бяло облаче, сякаш изстрел от зенитка. Сега семената ще се разпръснат из небето.
Ричард Ман се усмихна. Поразяващо е как фазовите дървета са се приспособили към загубата на стопаните си. Робовладелците са отглеждали обширни плантации от тези дървета, използвали са твърдите им сърцевини-ракети, облечени в жива кора, за да издигат корабите си там, където ядреният двигател би могъл да причини вреда. Но дърветата се възползвали от ракетите за размножаване, разпространявайки семената си по-далеч, отколкото което и да е растение.
Е, какво пък… Ман се зарови по-дълбоко в пухкавата жълта маса и заобмисля следващата си стъпка. Сега от гледна точка на човечеството той беше герой. Причини съществен ущърб на пиратския екипаж. Когато полицията кацне, ще може да очаква награда от кукловодите. Дали не би могъл да се прицели по-високо?
Разбира се, товарът на „Господарят на куклите“ беше голям улов. Но дори да успее да го завладее, което само по себе си изглеждаше невероятно, как да го напъха в кораба си? Как да избяга от полицията на Нашето достижение?
Не, Ман залагаше на нещо друго, не по-малко ценно и безкрайно по-лесно за постигане.
Капитан Кид не беше разбрал, че за кукловодите шантажът не е аморален. Съществуват добре разработени правила, при които шантажът е напълно безопасен както за шантажиращия, така и за жертвата му. Ето две от тях — шантажистът трябва да се съгласи да изтрият част от паметта му и да предаде на жертвата всички улики. Ман беше готов на това, стига да успее да принуди капитан Кид да му каже как да намери системата на кукловодите.
Но как да го направи?
Да, той знае нещичко, което не е известно на джинксианеца.
Малката Мира бързо изгряваше по синята си дъга — дупчица в ада. Ман остана там, където беше — малко петънце в жълтата растителност под единия от пилоните, забелязани от капитан Кид вчера вечерта. Върхът му беше на половин миля височина. Изкуствено съоръжение с такива размери би се сторило прекомерно огромно за всекиго другиго, освен за земянин. Ман не се чувстваше особено добре, като гледаше как са надвиснали над него. Имаха форма на правилен конус с основа стотина метра в диаметър. Повърхността при основата им беше сива и гладка на пипане, като полиран гранит.
Жълтата растителност се беше разпростряла около пилона като гъст, неравен килим с диаметър половин миля и дебелина три метра. Около основата този слой се надигаше, образувайки дебела висока „яка“. Ако го разгледаш отблизо, той дори не бе образуван от отделни растения. Изглеждаше като нещо средно между мъх и вълна, боядисана в крещящ жълт цвят.
В него беше удобно да се скриеш. Не напълно, разбира се: датчикът за топлинно излъчване би го измъкнал, докато мигне. Миналата нощ Ман не беше помислил за това, а сега се разтревожи. Дали да не излезе и да се опита да стигне до морето?
На кораба сигурно има датчик за топлинно излъчване, но не е портативен. Защото портативният датчик е оръжие за нощен бой, а оръжията за война от известно време са поставени извън закона в човешката част на Космоса.
„Господарят на куклите“ обаче би могъл да спре някъде другаде, за да се запаси с подобни уреди. Например на Кзинти.
Глупости. За какво ще му е на капитан Кид оръжие за нощен бой? Та той не очаква кукловодите да влязат в сражение с него! Станерите са напълно хуманно оръжие, дори пиратите няма да посмеят да убият кукловод, а капитан Кид не е обикновен пират.
Много добре. Ами радарът? Трябва да се зарови по-дълбоко в този мъх-вълна. Визуално търсене? Същото. Радиото? Да запомни: нищо да не предава.
Да запомни? В шлема си имаше диктофон. Ман го изрови от мъха-вълна под себе си и го използва.
Летящи фигури. Докторът известно време ги наблюдаваше, опитвайки се да разпознае джинксианеца. Те бяха четирима и капитанът не беше сред тях. Всички летяха на северозапад от него, в посока юг. Ман се зарови в мъха.
— Привет, Богат Ай.
Гласът бе тих, променен от ярост. Ман почувства, че по тялото му се разля леден студ, всеки негов мускул се сгърчи от страх пред смъртта. Гласът идваше иззад гърба му!
От шлема.
— Привет, Богат Ай. Досещаш ли се къде съм?