Ман не можеше да го изключи. Радиото в шлема беше така устроено, че да не се изключва — обикновена мярка за сигурност. Ако се намереше такъв глупак, който да плюе на безопасността, би могъл да си прикачи външен изключвател, но Ман никога не беше изпитвал потребност да направи това.
— Аз съм на кораба ти и използвам връзката „кораб — скафандър“. Хубава шегичка ни изигра тази нощ. Дори не знаех какво представляват фазовите дървета, докато не прочетох в библиотеката ти.
Ще се наложи да го изтърпи. Колко жалко, че не може да му отговори!
— Ти уби четирима от моите хора, а още петима са в капсулите на медицинските автомати. Защо го направи, Богат Ай? Та ти би трябвало да знаеш, че нямаме намерение да те убиваме. Защо бе всичко това? Нашите ръце не са изцапани с кръв.
Лъжеш, мислено отговори Ман. По време на пазарни кризи винаги са умирали хора. А оцелелите носят на гърба си тежестта. Знаеш ли ти какво е да обеднееш внезапно и да не умееш да живееш в мизерия?
— Предполагам, че искаш нещо, Богат Ай. Отлично. И какво е то? Парите, които са в кораба ми? Това е смешно. Ти никога не можеш да влезеш вътре. Искаш да ни предадеш за възнаграждението? Дрън-дрън. Нямаш оръжие. Ако сега те намерим, ще те убием.
Четиримата, които го търсеха, бяха отлетели далеч на запад, лампите на главите им лееха ярка жълта светлина в синкавата омара. Сега не бяха опасни. Колко жалко, че те и приятелите им са въвлечени в история, която ще завърши с кръвна мъст.
— Остава, естествено, планетата на кукловодите, новото Елдорадо. Но ти не знаеш къде е, нали така? Бих се учудил, ако поне с нещо съм намекнал за това. И никога няма да узнаеш дали съм ти казал истината, или…
Знае ли джинксианецът какво е да живееш в бедност? Ман вдигна рамене. Старите му спомени изплуваха рядко, но връщайки се, винаги му причиняваха болка.
Налагаше се да се учи да не купува луксозни вещи преди най-необходимото. Налагаше се и да гладува, докато се научи да ги отличава. Необходимото е храната и мястото за сън, и панталоните, и обувките. Луксът са тютюнът, ресторантите, скъпите ризи, навикът да изхвърля развалената храна, докато не се научи да готви, и да не ходи на работа, когато не му се иска. Съюзът е необходимост. Укрепващите средства — лукс.
Джинксианецът не знае всичко това. Имал е пари, за да си купи собствен кораб.
— Я ме попитай по-учтиво, Богат Ай: искаш ли да знаеш къде намерих системата на кукловодите?
Ман взе под наем „Изследовател“ с помощ от колежа. Това беше последната му стъпка от дългото му катерене нагоре. А преди…
Когато кризата избухна, той вече беше превалил половината от живота си. Дотогава укрепващите средства го поддържаха толкова млад, колкото и всички лентяи без възраст, представляващи кръга от негови приятели и познати. И внезапно той се превърна в един от гладуващите. Мнозина от партньорите му по разорение се отправиха с летящите си пояси направо във вечността. А Ричард Айшъл-Ман продаде пояса си, за да си купи последната доза укрепващо средство. Преди отново да може да си го позволи, челото му бе прорязано от бръчки, фактурата на кожата му се промени, намаля потенцията му, появиха се странни бели петна в косите му и болки в гърба. Всичко това продължаваше досега.
Но през цялото време той запази брадата си. С бялата линия и с белия кичур тя изглеждаше дори по-добре. Когато укрепващото средство върна цвета на косата му, той започна да избелва специално петната.
— Отговаряй, Богат Ай!
Я върви по дяволите!
Това беше пат. Капитан Кид не може да го убеди да отговори, а той никога няма да научи пиратската тайна. Ако Кид потопи кораба си в морето, Ман ще го покаже на полицията. Все ще бъде нещо.
За щастие Кид не може да излети с „Изследовател“. Иначе ще отведе и двата кораба от другата страна на планетата, оставяйки Ман на сухо.
Четиримата пирати бяха отишли далеч на юг. Очевидно капитан Кид заряза опитите си с радиото. В шлема си Ман имаше вода и хранителен сироп, значи няма да умре от глад.
Но къде е полицията, дяволите да я вземат? От другата страна на планетата ли?
Пат.
Голямата Мира изгря, сякаш „срамежливият флейтист Том“ подхвърли над планините своя обръч, подобен на червен дим. Местността изсветля, стана лавандулова, прорязана с дълги тъмносини сенки. А самите сенки се скъсиха и станаха неясни.
Доктор Ричард Ман изведнъж се обезпокои от моралната страна на положението си.
Като нападна пиратите, той изпълняваше гражданския си дълг. Те бяха опетнили постигнатата с толкова труд добра репутация на човечеството. Освен това Ман се защитаваше.
Но какви бяха мотивите му? Две части от тях съставляваше страхът. Първо, страх, че капитан Кид ще реши да му запуши устата. Второ, страх от бедността. От известно време той го придружаваше навсякъде.