Доближи рамката на вратата и надникна вътре. Мрак.
— Ей, ти — подвикна Уотърс. — Там ли си?
Пристъпи в помещението и усети как устата му пресъхва.
Вляво от него нещо изтрещя, Уотърс инстинктивно се свлече на колене и стреля три пъти. Избухнаха три ярки светкавици, придружени от оглушителен трясък.
Порой от искри и пламъци изпълни за миг помещението с мека оранжева светлина. Мухльото също беше на колене и гледаше към Уотърс.
— Не стреляй! — промълви сподавено той. — Моля те, не стреляй пак!
Уотърс се надигна на разтрепераните си крака. Ушите му бучаха.
— Чух някакъв шум — извика той. — Защо не ми отговори, проклетнико?
— Беше климатикът — отвърна мухльото. По бузите му се стичаха сълзи. — Помпата на климатика се е повредила като предишния път.
Уотърс отстъпи назад, опипвайки стената за електрическия ключ. Във въздуха се стелеше синкава мъгла от барута. От три огромни дупки с неравни ръбове върху капака на металното табло на срещуположната стена бълваше пушек.
Уотърс отпусна гръб върху стената.
Нещо изпука и откъм повреденото табло блесна електрическа дъга, последвана от пращене и нов гейзер искри. Помещението се изпълни със задушлива миризма. Осветлението в компютърната зала потрепна, помръкна за миг и отново блесна. Уотърс чу бучене на сирена, после още една.
— Какво става? — изкрещя той.
Осветлението отново помръкна.
— Ти повреди централното табло — извика мухльото, докато се изправяше на крака.
— Мамка му! — изпъшка Уотърс.
Осветлението угасна.
46
Кофи отново се разкрещя в радиостанцията:
— Д’Агоста, обади се!
Изчака за момент.
— Мамка му! — изруга той.
Прехвърли на канала на командния пункт.
— Гарсия, какво става, по дяволите?
„Не знам, сър — нервно отговори Гарсия. — Стори ми се, че лейтенант Д’Агоста каза, че има труп в… — Последва пауза. — Сър, получавам съобщения за избухнала паника в изложбата. Пазачите са…“
Кофи прекъсна връзката и прехвърли на друг канал.
„Избухна паническо бягство!“ — изграчи радиото.
Кофи прехвърли отново на командния пункт.
— Гарсия, изпрати разпореждане. Всички групи да пристъпят към процедури за спешна евакуация.
Обърна се и погледна през източната врата на Голямата ротонда към Небесната зала.
През тълпата премина лека вълна и глъчката позатихна. На фона на воя на оркестъра Кофи започна да долавя приглушени писъци и топуркане на препускащи нозе. Движението към входа на изложбата се забави. След това тълпата се люшна назад като блъснала се във вълнолом вълна. Дочуха се възмутени крясъци и тревожни подвиквания. Стори му се, че някой заплака. Тълпата отново стихна.
Кофи разкопча якето си и се обърна към агентите в предния контролен пост.
— Процедури за контрол при спешни случаи. Вървете.
Тълпата внезапно се люшна назад и през отворената врата на залата нахлуха обезумели крясъци и писъци. Оркестърът се разколеба и спря да свири. В следващия миг всички се втурнаха към изхода на Голямата ротонда.
— Върви, кучи сине! — изруга Кофи, блъсна един от агентите си по гърба и стисна радиостанцията в дясната си ръка. — Д’Агоста, чуваш ли ме?
Тълпата започна да се излива от залата и изблъска агентите назад. Кофи също отстъпи малко назад, ругаейки задъхано.
— Като приливна вълна са! — изкрещя един от хората му. — Не можем да ги озаптим!
В този момент осветлението помръкна. Станцията на Кофи отново изпука.
„Тук Гарсия. Сър, включи се червеното аварийно осветление. Таблото блесна като коледно дърво. Включват се всички алармени системи в периметъра.“
Кофи отново тръгна напред и опита да си проправи път през препускащата покрай него тълпа. Не виждаше никого от агентите. Осветлението отново потрепна и откъм залата се понесе глух тътен. Погледна нагоре и видя от цепнатината на тавана да се спуска дебелият ръб на металната аварийна врата.
— Гарсия! — изкрещя в радиостанцията Кофи. — Източната врата се спуска! Блокирай я! Вдигни я обратно, за Бога!
„Сър, контролните уреди показват, че е вдигната. Но тук става нещо. Всички системи са…“
— Майната им на системите. Спуска се надолу!
Препускащата тълпа го завъртя като пумпал. Пространството се изпълни с пронизителни писъци — умопомрачителен, злокобен, вцепеняващ вой. Кофи никога не беше виждал подобно нещо, никога: пушек, примигващи алармени светлинки, хора, които прегазваха други хора, изцъклени от ужас очи. Металните детектори бяха съборени, а контролните рентгенови устройства изпотрошени. Мъже в смокинги и жени в скъпи рокли изскачаха под поройния дъжд, блъскайки се един друг, препъвайки се и рухвайки върху червения килим и по мокрия паваж. Кофи зърна някакви проблясъци върху стъпалата пред музея — отначало съвсем малко, но все повече и повече.