— Отлично — каза след малко той. — Идеално прикритие, поне докато издържат батериите. — Той се отдалечи от вратата и попита учуден: — Как успяхте да запомните това помещение?
Марго се засмя тихичко.
— Когато ни доведохте тук в сряда, запомних тази врата с надпис „ДЕБЕЛОКОЖИ“, защото се запитах как може да се вкара череп на слон през толкова тесен вход. — Тя пристъпи напред: — Ще наблюдавам през дупката. Бъдете готов да се втурнете и да го залостите в зоната за сигурност.
Фрок се изкашля в мрака зад тях.
— Господин Пендергаст?
— Моля?
— Простете, че ви питам, но до каква степен владеете това оръжие?
— Преди да почине съпругата ми, всяка зима ловувахме по няколко седмици в източна Африка. Тя беше страстен ловец.
— Аха! — каза Фрок и Марго долови нотка на облекчение в гласа му. — Това същество вероятно трудно може да бъде убито, но се надявам, че не е невъзможно. Логично е да се предположи, че никога не съм бил кой знае какъв ловец. Но с общи усилия може би ще успеем.
Пендергаст кимна.
— За съжаление този пистолет ме поставя в затруднено положение. Мощно оръжие е, но не може да се сравни с калибър .375 за африкански лов. Ако можете да ми посочите най-уязвимото място на съществото, това ще е от полза.
— От разпечатката — бавно отвърна Фрок — можем да предположим, че има здрави кости. Както сам установихте, не бихте могъл да го убиете с изстрел в главата. Масивните кости и здравата мускулатура в раменната област или в сърдечната област върху гърдите почти сигурно ще отклонят куршума. Ако успеете да го улучите странично зад предния крайник, куршумът би могъл да проникне в сърцето. Но по всяка вероятност ребрата притежават якостта на стоманена клетка. Сега като се замисля, не вярвам някой от жизненоважните органи на звяра да е лесноуязвим. Изстрел в коремната област би могъл да се окаже фатален, но не и преди звярът да си отмъсти.
— Перспективата не е твърде обнадеждаваща — измърмори Пендергаст.
Фрок се размърда неспокойно в мрака.
— Това ни поставя в твърде голямо затруднение.
Известно време никой не каза нищо.
— Вероятно все пак има някакъв начин — обади се най-после агентът.
— Например? — попита нетърпеливо Фрок.
— Преди няколко години двамата със съпругата ми ловувахме елени в Танзания. Предпочитахме да бъдем сами — без оръженосци — и разполагахме единствено с пушки 30–30. Намирахме се в някакъв порутен заслон край реката, когато ни нападна един бизон. Очевидно някой бракониер го беше ранил преди няколко дни. Бизоните са като мулета — изключително злопаметни — и за тях всички въоръжени хора са еднакви.
Заобиколена от дрезгав полумрак в очакване на някакво кошмарно създание и заслушана в ловната история на Пендергаст, която той разказваше с типичния си провлечен маниер, Марго изпита странно усещане за нереалност.
— Обикновено при лов на бизон — продължаваше Пендергаст — човек се опитва да уцели главата точно под роговите изпъкналости или сърцето. В този случай обаче не разполагахме с необходимия калибър оръжие. Съпругата ми, която беше по-точен стрелец от мен, приложи единствената подходяща тактика в подобна ситуация. Приклекна и стреля срещу животното така, че да го подкоси.
— Да го подкоси?
— Не се опитваш да го раниш смъртоносно. Просто правиш всичко възможно да възпрепятстваш придвижването му напред. Целиш предните крака, глезените, колената. Всъщност раздробяваш възможно повече кости, докато престане да се придвижва напред.
— Разбирам — каза Фрок.
— Съществува един-единствен проблем при такъв подход — добави Пендергаст.
— Който е…
— Трябва да си безпогрешно точен стрелец. Всичко зависи от точността. Трябва да запазиш съвършено хладнокръвие и неподвижност, да спреш дъх и да стреляш между два удара на сърцето си срещу връхлитащия освирепял звяр. Всеки от нас разполагаше с време за по четири изстрела. Допуснах грешката да се целя в гърдите и улучих два пъти, преди да осъзная, че куршумите засядат в мускулатурата. Тогава се прицелих в краката. Първия път не улучих, а втория само го одрасках, без да успея да счупя кост. — Той тръсна глава. — Изключително слабо постижение.
— И какво стана? — попита Фрок.
— Три от четирите изстрела на съпругата ми бяха точни. Раздроби двата предни пищяла и счупи единия преден крак. Бизонът заби глава в земята и спря на няколко метра от мястото, където клечахме. Все още беше жив, но не можеше да помръдне. Така че „платих застраховката“, както би се изразил професионален ловец.
— Бих искал съпругата ви да е тук сега — каза Фрок.
Пендергаст замълча.