Докато минаваха покрай вратата, тя чу гласове.
Минаха покрай друга врата с надпис „ЦЕНТРАЛЕН КОМПЮТЪР“.
— Тези вътре са много лесна плячка — каза тя. — Няма ли да…
— Не — прекъсна я той. — Нямаме време.
Завиха зад ъгъла и спряха. Пендергаст освети коридора с фенерчето.
— Какво е това там?
По средата на коридора на светлината на фенерчето насреща им насмешливо проблясваше масивна стоманена аварийна врата.
— Добрият доктор сбърка — измърмори Пендергаст. — Клетка две разделя коридора на половина. Това там е краят на периметъра.
— На какво разстояние е? — тихо попита Марго.
Пендергаст присви устни.
— Доколкото мога да преценя — най-много петдесет метра.
— Достатъчно ли е?
— Не. Но трябва да стигне. Хайде, госпожице Грийн, да застанем на позиция.
В подвижния команден пункт беше задушно. Кофи разкопча с рязък жест горното копче на ризата и разхлаби вратовръзката си. Влажността сигурно беше сто и десет процента. От двайсет години не беше виждал такъв дъжд. Канализациите изригваха като гейзери и водата стигаше до главините на колелетата на аварийните коли.
Задната врата се отвори и на входа застана мъж в униформата на спецекипа.
— Сър?
— Какво има?
— Хората искат да знаят кога се връщаме вътре.
— Да се връщате вътре ли? — изрева Кофи. — Да не сте се побъркали? Четирима от вашите току-що бяха убити, разкъсани на парчета като хамбургери!
— Но, сър, вътре все още има заклещени хора. Може би ще успеем…
Кофи се нахвърли срещу мъжа с обезумял поглед и от устата му полетяха слюнки.
— Ти не разбираш ли? Не можем да се разхождаме вътре, както ни скимне. Изпратихме толкова хора, без да знаем какво им предстои. Трябва да се възстанови електрозахранването и да се включат системите, преди да…
Някакъв полицай надникна през вратата на фургона.
— Сър, току-що ни съобщиха, че в река Хъдсън плава труп. Забелязали са го край Боут Бейсън. Изглежда струята го е изхвърлила през някоя от големите канализационни шахти.
— На кой, по дяволите, му пука…
— Сър, трупът е на жена във вечерна рокля, която е разпозната като една от изчезналите по време на откриването.
— Какво?
Кофи изтръпна. Не беше възможно.
— От групата на кмета ли е?
— Една от затворените вътре. Единствените все още неоткрити жени очевидно са се спуснали преди два часа в подземието.
— Заедно с кмета ли?
— Предполагам, че е точно така, сър.
Кофи усети, че му прималява. Не можеше да е вярно.
Този шибан Пендергаст! И проклетия Д’Агоста! За всичко бяха виновни те. Не му се подчиниха, провалиха плана му и пратиха всички тези хора на сигурна смърт. Кметът мъртъв! Щяха да му светят маслото за това.
— Сър?
— Изчезвайте — прошепна Кофи. — И двамата изчезвайте.
Вратата се затвори.
„Тук Гарсия. Някой чува ли ме?“ — изграчи радиостанцията.
Кофи се завъртя и заби пръст в бутона.
— Гарсия! Какво става?
„Нищо, сър, освен че все още сме без електрозахранване. До мен е Том Алън. Иска да разговаря с вас.“
— Дай ми го.
„Тук Алън. Започваме леко да се притесняваме, господин Кофи. Нищо не можем да направим, докато не възстановят електрозахранването. Батериите на предавателя на Гарсия отслабват и го държим изключен, за да пестим енергия. Бихме искали да ни измъкнете навън.“
Кофи се изкикоти пискливо. Агентите пред контролните уреди се спогледаха неловко.
— Искаш от мен да ви измъкна навън? Слушай, Алън, вие генийчетата забъркахте тази каша. Проглушихте ми ушите, че системата ще работи безотказно, че всички програми имат заместители. Така че сами измъкнете задниците си оттам. Кметът е мъртъв и загубих повече мъже, отколкото… Ало?
„Отново Гарсия. Сър, тук е тъмно като катран и имаме само две фенерчета. Какво стана със спецекипа, който изпратихте?“
Смехът на Кофи рязко секна.
— Гарсия! Мъртви са! Чуваш ли ме! Мъртви. Червата им висят вътре като новогодишни гирлянди. И виновен за това е Пендергаст, виновен е Д’Агоста, а по всяка вероятност и ти. Сега тук работят хора, които се опитват да възстановят електрозахранването. Казват, че ще стане, но ще отнеме няколко часа. Разбра ли? Ще пипна онова проклето нещо вътре, но по мой начин, когато дойде моят момент. Така че си стойте на задниците. Нямам намерение да излагам на явна смърт още мъже, за да ви спасявам.
Някой почука.
— Влизай — излая агентът и изключи радиостанцията.
Влезе един агент и се приведе над Кофи. Потрепващата светлина на мониторите обагри лицето му в синьо.
— Сър, току-що ми съобщиха, че заместник-кметът е тръгнал насам. На телефона чака служител от кабинета на губернатора. Искат последни сведения.