Пендергаст най-после се усмихна и само промълви:
— Успяхме!
От усмивката му Гарсия разбра, че петната по тях не бяха от собствената им кръв.
— К-как…? — заекна той.
Двамата пристъпиха покрай него в стаята. Изправени под тъмната схема на музея, няколко мъже ги гледаха втренчено, вцепенени от ужас и изумление.
Пендергаст насочи лъча на фенерчето към един от столовете.
— Седнете, госпожице Грийн — предложи той.
— Благодаря — кимна Марго и миньорската лампа над челото й се олюля. — Това се казва кавалер.
Пендергаст също седна.
— Някой има ли кърпа? — попита той.
Алън пристъпи напред и извади кърпичка от джоба си.
Пендергаст я подаде на Марго, тя изтри кръвта от лицето си и му я върна. Той също избърса грижливо лицето и ръцете си.
— Безкрайно съм ви задължен, господин…
— Алън. Том Алън.
— Господин Алън.
Пендергаст подаде окървавената кърпа на Алън, който понечи да я напъха обратно в джоба си, но се отказа, пусна я на пода и погледна Пендергаст.
— Мъртво ли е? — попита той.
— Да, господин Алън. Абсолютно мъртво.
— Убихте ли го?
— Двамата го убихме. По-точно госпожица Грийн го уби.
— Наричайте ме Марго. Господин Пендергаст беше този, който стреля.
— О, Марго, но вие ми казахте къде да насоча изстрела! Никога не би ми хрумнало. На всички едри зверове — лъвове, бизони, слонове — очите са разположени странично и когато нападат, не можеш да се прицелиш в тях. Такъв изстрел е просто невъзможен.
— Това същество — обясни Марго на Алън — има лице на примат. Очите са разположени отпред и зрението му е стереоскопично. Единственият пряк път към мозъка поради невероятно плътния череп. Успееш ли да улучиш окото му, започва да се върти в кръг, докато се изтощи и рухне.
— Убихте го с изстрел в окото? — недоверчиво попита Гарсия.
— Щях да го улуча няколко пъти — отговори Пендергаст, — но беше прекалено силно и разгневено. Все още не съм го огледал подробно — мисля да го направя, след като мине достатъчно време, — но със сигурност мога да кажа, че никакъв друг изстрел не би могъл да го спре навреме.
Пендергаст намести възела на вратовръзката си с тънките си пръсти — неуместна изтънченост, помисли си Марго, имайки предвид кървавите петна и парчетата сивкава плът по бялата риза. Никога нямаше да забрави гледката на пръсналия се през разрушената очна кухина мозък на звяра — едновременно ужасяваща и прекрасна. Всъщност тъкмо очите му — излъчващи вцепеняваща ярост — бяха причина за внезапно хрумналата й отчаяна идея, докато отстъпваше назад, сякаш за да се скрие от задушаващата воня и смрадливото му дихание.
Неочаквано сграбчи лицето си, разтърсена от конвулсивни гърчове.
Пендергаст кимна на Гарсия да свали униформеното си яке, което наметна върху раменете й.
— Успокойте се, Марго — тихо каза той, прикляквайки до нея. — Всичко приключи.
— Трябва да изведем доктор Фрок — помръдна посинелите си устни тя.
— След малко, след малко — успокоително добави Пендергаст.
— Да докладваме ли? — попита Гарсия. — В батерията е останала енергия за още едно съобщение.
— Да. И трябва да изпратим спасителен екип за лейтенант Д’Агоста — добави Пендергаст. И се навъси. — Това вероятно означава, че ще разговаряме с Кофи.
— Вероятно не — отговори Гарсия. — Очевидно са сменили командването.
Пендергаст повдигна едната си вежда.
— Наистина ли?
— Наистина. — Гарсия му подаде радиостанцията. — Някой си агент Слейд твърди, че е поел командването. — Защо не му поднесете почитанията си?
— Както желаете — съгласи се Пендергаст. — Радвам се, че не е специален агент Кофи. Ако беше той, боя се, че бих го наругал. Реагирам твърде невъздържано на обиди. — Той тръсна глава. — Много неприятен навик, от който не мога да се отърва.
62
Четири седмици по-късно
Когато влезе, Марго завари Пендергаст и Д’Агоста в кабинета на Фрок. Пендергаст съсредоточено оглеждаше нещо върху една ниска масичка, а до него Фрок му говореше оживено. Явно отегчен, Д’Агоста крачеше из кабинета, сякаш не можеше да си намери място, от време на време вземаше в ръка по някой предмет, за да го огледа, и отново го оставяше на мястото му. Латексовата отливка на нокътя стърчеше върху бюрото на Фрок като някакво кошмарно преспапие. Поръчаната от Фрок огромна торта в чест на предстоящото заминаване на Пендергаст беше поставена в средата на огрения от слънчева светлина кабинет и бялата й глазура беше започнала да омеква.