— Последния път си поръчах супа от раци и беше наистина забележителна — говореше Фрок, сграбчил Пендергаст за лакътя. — О, Марго! — възкликна той, завъртайки количката си. — Елате да хвърлите едно око.
Марго прекоси стаята. Пролетта най-после властваше над града и тя зърна през сводестия прозорец ширналата се синева на река Хъдсън, която се носеше на юг, блещукайки под ярките слънчеви лъчи. Минувачите крачеха забързани по алеята под прозореца.
Върху ниската масичка до варовиковата плоча със следи от изкопаемо беше поставена огромна отливка от крака на съществото. Фрок огледа възторжено двата отпечатъка.
— Ако не е от същото семейство, със сигурност е от същия разред — обяви той. — При това съществото действително имаше по пет пръста на задните крака. Още една прилика със статуетката Мбун.
Марго се приведе, за да ги огледа по-отблизо, но не забеляза кой знае каква прилика.
— Фрактална еволюция? — предположи тя.
Фрок я погледна.
— Възможно е. Но са необходими пространни филогенетични анализи, за да се установи с положителност. — Той направи гримаса. — Естествено, това не е възможно, след като властите отмъкнаха останките с Бог знае каква цел.
През изминалия месец след кошмарните събития в нощта на откриването на изложбата общественото мнение се променяше от ужас и недоверие през изумление до абсолютно одобрение. През първите две седмици пресата не преставаше да публикува истории за звяра, но противоречивите разкази на оцелелите предизвикваха объркване и несигурност. Единственото веществено доказателство, което можеше да разреши противоречията — трупът, — незабавно беше откаран от мястото на събитията в огромен бял фургон с правителствени номера и никой не го видя повече. Дори Пендергаст твърдеше, че не знае къде са го откарали. Вниманието на общественото мнение много скоро се съсредоточи върху свързаните с бедствието човешки жертви и съдебните процеси, които заплашваха производителите на системата за сигурност и в по-незначителна степен полицейския отдел и самия музей. Списание „Таим“ публикува уводна статия под заглавие „Безопасни ли са националните ни институции?“. Няколко седмици по-късно хората бяха започнали да се отнасят към съществото като към единично явление: атавистична аномалия, подобна на динозавърските риби, които от време на време попадаха в мрежите на излезли в открития океан рибари. Интересът беше започнал да избледнява: вече не интервюираха в никое токшоу оцелелите през нощта на откриването, проектът за анимационен сутрешен съботен сериал беше изоставен и механичните фигурки „Музеен звяр“ събираха прах в складовете за играчки.
Фрок се огледа.
— Простете ми липсата на гостоприемство. Някой да иска шери?
Чуха се две „Не, благодаря“.
— Само ако имате и малко севън ъп — обади се Д’Агоста.
Пендергаст се обърна да го погледне.
Д’Агоста взе латексовата отливка на нокътя от бюрото на Фрок и я повдигна.
— Гадост! — измърмори той.
— Изключително противно — съгласи се Фрок. — То действително се оказа отчасти влечуго, отчасти примат. Няма да навлизам в техническите подробности, ще ги оставя на Грегъри Кавакита — възложих му да анализира данните, с които разполагаме, — но изглежда характерните за влечуго гени са му придали сила, скорост и мускулна маса. Гените на примат са допринесли за интелигентността и ендотермичността му. Топлокръвно. Забележителна комбинация!
— Да, сигурно — измърмори Д’Агоста и постави отливката върху бюрото. — Но какво беше все пак, по дяволите?
Фрок се изкикоти.
— Любезни ми приятелю, просто все още не разполагаме с достатъчно данни, за да определим точно какво е. А тъй като изглежда е последният представител на своя вид, възможно е никога да не узнаем. Току-що получихме официално проучване за платото, откъдето произхожда това същество. То е абсолютно опустошено. Растението, с което се е изхранвало — между впрочем посмъртно го нарекохме Liliceae mbwunensis, — изглежда напълно е изчезнало. Минната индустрия е отровила всички мочурища около платото. Да не говорим, че целият регион преди това е изпепелен с напалм, за да бъде освободен за минни дейности. Няма никаква следа от други подобни същества, които да обитават горите. Независимо че такива екологични катастрофи ме възмущават, в този случай изглежда сме се отървали от ужасяваща заплаха. — Той въздъхна. — Като предохранителна мярка — и въпреки съветите ми, бих добавил — ФБР унищожи всички използвани за опаковка влакна и растителни мостри в музея. Така че и растението вече е напълно изчезнал вид.