Това раздразни любопитството му. До този момент дори не подозираше, че лабораторията му работи за полицейския отдел. Какво, по дяволите, ги е накарало да предположат, че мострата е от едра котка — учуди се той.
Резултатите достигнаха обем от осемдесет страници. ДНК броителят изреди идентифицираните нуклеотиди в колони, посочвайки вида, идентифицираните гени и неидентифицираните редици. Търоу знаеше, че повечето редици ще бъдат идентифицирани, тъй като единственият организъм с цялостна генетична карта е споменатата бактерия.
| C-G | # | G-C | Неидентифициран |
| G-C | G-C | # | |
| G-C | Homo sapiens | Т-А | # |
| C-G | Т-А | # | |
| А-Т | A-1 allele | Т-А | # |
| Т-А | G-C | # | |
| C-G | C-G | # | |
| А-Т | А1 | C-G | # |
| А-Т | Полиморфизъм | C-G | # |
| А-Т | започва | G-C | # |
| А-Т | # | Т-А | # |
| G-C | # | G-C | # |
| Т-А | # | Т-А | # |
| G-C | # | Т-А | # |
| Т-А | — | Т | |
| А-Т | — | ||
| Т-А | — | ||
| G-C | — | ||
| C-G | — | ||
| C-G | А1 Поли край |
Търоу огледа бегло цифрите и отнесе хартията до бюрото си. С няколко команди от клавиатурата на своята СПАРК-станция 10 можеше да се добере до информация от хиляди бази данни. Ако „Омега–9“ не разполагаше с необходимата му информация, автоматично щеше да влезе в Интернет и да открие компютър, в който има такава.
Оглеждайки по-подробно разпечатката, Търоу се намръщи. „Това трябва да е изроден образец — мина му през ума. — Твърде много неидентифицирани ДНК.“
| А-Т | Неидентифицирана | А-Т | Hemidactylus |
| А-Т | — | Т-А | turcicus |
| А-Т | — | C-G | продължен |
| А-Т | — | Т-А | # |
| А-Т | — | C-G | # |
| А-Т | — | Т-А | # |
| Т-А | — | G-C | # |
| G-C | — | G-C | # |
| G-C | — | G-C | # |
| А-Т | #Hemidactylus | G-C | # |
| Т-А | turcicus | G-C | # |
| C-G | # | G-C | # |
| G-C | # | G-C | # |
| G-C | # | G-C | # |
| Т-А | # | G-C | # |
| C-G | # | G-C | # |
| А-Т | # | G-C | # |
Той престана да прелиства страниците. Наистина имаше нещо странно: програмата беше идентифицирала значително количество ДНК като принадлежаща на животно, наречено hemidactylus turcicus.
Какво, по дяволите, е това — запита се Търоу.
Биологичната поименна база данни изплю отговора:
ПОПУЛЯРНО ИМЕ: ТУРСКИ ГУЩЕР
Търоу се учуди и напечата: „РАЗШИРИ“.
HEMIDACTYLUS TURCICUS: ТУРСКИ ГУЩЕР.
ПРОИЗХОД: СЕВЕРНА АФРИКА
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В МОМЕНТА: ФЛОРИДА, БРАЗИЛИЯ, МАЛА АЗИЯ, СЕВЕРНА АФРИКА.
СРЕДНО ГОЛЯМ ГУЩЕР ОТ СЕМЕЙСТВО ГУЩЕРИ, GEKKONIDAE, ДЪРВЕСЕН, НОЩЕН, БЕЗ ПОДВИЖНИ КЛЕПАЧИ
Търоу излезе от базата още докато информацията продължаваше да тече. Това очевидно бяха пълни глупости. Гущерова ДНК и човешка ДНК в една и съща проба? Но не се случваше за първи път. Не можеше да обвинява компютъра. Беше неточна процедура и бяха познати незначителни количества ДНК от какъвто и да било организъм.
Огледа разпечатката. По-малко от петдесет процента от съответствията бяха човешки — много нисък процент, ако мострата е от човек, но не и невъзможно за похабена мостра. А и винаги съществуваше вероятността за замърсяване. Една-две случайни клетки можеха да опропастят цяла серия. Последното му се струваше все по-вероятно. Какво може да се очаква от нюйоркската полиция? Не можеха да се справят дори с онзи тип, който открито продаваше наркотици на ъгъла срещу жилищната му кооперация.
Продължи да чете информацията.
„Я, чакай — помисли си той, — ето още една дълга редица: Tarentola mauritanica.“ Въведе данните и името. На екрана се появи:
TARENTOLA MAURITANICA: СТЕНЕН ГУЩЕР
„Стига бе — помисли си Търоу. — Това е някаква шегичка.“ Погледна календара: първи април беше в събота.
Разсмя се. Много добра шегичка. Изключително добра шегичка. Не очакваше, че Бучхолц беше способен на това. Е, и той има чувство за хумор. Зае се с доклада си: