— Това е преувеличение — отсече Кътбърт. — Не е имало никакъв скандал.
Пендергаст ги изгледа.
— А сандъците? — попита той със спокоен тон.
— Бяха доставени впоследствие — отговори Кътбърт. — Но това няма нищо общо със случая. В единия от тях имаше изключително необичаен предмет — статуетка, изработена от изчезнало южноамериканско племе. Един от важните експонати в изложбата „Суеверие“.
Пендергаст кимна.
— Продължавайте.
— Миналата седмица, когато отидохме да вземем статуетката, установих, че един от сандъците е разбит. — Кътбърт посочи към сандъка. — Затова разпоредих всички сандъци да бъдат пренесени в зоната за сигурност.
— Какво беше взето?
— Точно това беше доста странно — продължи Кътбърт. — От сандъка не липсваше нито един артефакт. Самата статуетка струва огромно състояние. Абсолютен уникат, единствената от този род в целия свят. Племето котога е изчезнало преди много години.
— Искате да кажете, че нищо не е липсвало? — попита Пендергаст.
— Нищо съществено. Липсваха само семенниците или каквото там бяха. Максуел, ученият, който ги е натоварил, почина при самолетната катастрофа близо до Венецуела.
— Семенници? — попита Пендергаст.
— Откровено казано, не знам какво точно бяха. Изчезна цялата документация, освен антроположките материали. Разполагахме единствено с дневника на Уитлеси. Когато сандъците пристигнаха, бяха осъществени незначителни възстановителни дейности, но оттогава…
Той не продължи.
— Добре би било да ми разкажете за тази експедиция — каза Пендергаст.
— Няма много за разказване. Според първоначалните планове трябваше да потърсят следи от племето котога, да направят проучване и да съберат колекция в един абсолютно изолиран район в джунглата. Доколкото знам, според предварителните проучвания деветдесет и пет процента от растителните видове в района бяха неизвестни на науката. Ръководител беше антропологът Уитлеси. Мисля, че имаше и палеонтолог, експерт по бозайници, физически антрополог, вероятно ентомолог и няколко помощници. Уитлеси и Крокър, един от помощниците му, изчезнаха — вероятно са ги убили туземците. Останалите починаха при самолетната катастрофа. Единственото, за което имахме документация, беше статуетката — от дневника на Уитлеси. Всичко останало е мистерия, никакви сведения за произход, нищо.
— Защо целият този материал е останал толкова дълго в сандъците? Защо не е бил изваден, картотекиран и поставен в колекциите?
Кътбърт сви неловко рамене.
— За това — отвърна той с оправдателен тон — питайте Фрок. Той е шеф на отдела.
— Колекциите ни са огромни — каза Фрок. — Разполагаме с кости от динозавър, които стоят опаковани още от 30-те години, без никой да ги е докосвал. Необходими са страшно много пари и време за обработка на тези неща. — Той въздъхна. — Но конкретно в този случай не става въпрос за недоглеждане. Доколкото си спомням, след пристигането на тези сандъци на Антроположкия отдел беше забранено да ги изследва.
И многозначително изгледа Кътбърт.
— Това беше много отдавна! — отвърна язвително Кътбърт.
— Как установихте, че в неотворените сандъци няма редки артефакти? — попита Пендергаст.
— В дневника си Уитлеси намекваше, че статуетката в малкия сандък е единствената ценност.
— Може ли да видя този дневник?
Кътбърт тръсна глава.
— Изчезна.
— Вие ли разпоредихте преместването на сандъците?
— Предложих на доктор Райт, след като разбрах, че е бърникано в тях — отвърна Кътбърт. — Оставихме материалите в оригиналните сандъци, докато бъдат проучени. Това е едно от правилата на музея.
— Следователно сандъците са пренесени в края на миналата седмица — измърмори почти на себе си Пендергаст. — Точно преди убийството на двете момчета. Какво е търсел убиецът? — Той отново погледна Кътбърт. — Какво казахте, че е взето от сандъците? Семенници, така ли?
Кътбърт дигна рамене.
— Както вече казах, не знам точно какво представляваха. Приличаха ми на семенници, но аз не съм ботаник.
— Можете ли да ги опишете?
— Минаха години и не си спомням добре. Едри, овални, тежки. С грапава повърхност. Светлокафяви. Надниквал съм в сандъка само два пъти, нали разбирате. Веднъж, когато пристигна, и миналата седмица, когато взех Мбун. Така се казва статуетката.
— Къде е статуетката сега? — попита Пендергаст.
— Подготвят я за изложбата. Вече би трябвало да е поставена. Днес ще бъде приемането.
— Извадихте ли и нещо друго?
— Не. Статуетката е единственият уникат.
— Бих искал да я видя — каза Пендергаст.
Кътбърт започна да тъпче с притеснение на едно място.