— Да.
— В момента сме в етап на популационно пренаселване.
Пендергаст не отговори нищо.
— От човешки същества, господин Пендергаст! — повиши глас Фрок. — Преди пет хиляди години ние сме били само десет милиона. Днес сме шест милиарда! Най-преобладаващата форма на живот, съществувала върху Земята! — Той тупна с ръка екземплярите на „Фрактална еволюция“ върху бюрото си. — Вчера ме попитахте за следващата ми книга. Тя ще представлява доразработка на теорията ми за ефекта Калисто, съотнесена към съвременния живот. Теорията ми предвижда, че всеки момент ще възникне някаква уродлива мутация — създание, което ще се храни с хора. Не твърдя, че убиецът е създанието, причинило изчезването на динозаврите. Но подобно създание… Хайде, погледнете отново тези отпечатъци. Напомнят Мбун! Наричаме явлението конвергентна еволюция, тъй като две същества притежават сходства, но не защото са свързани по някакъв начин, а защото са еволюирали, за да вършат едно и също нещо. Създание, еволюирало, за да убива. Налице са твърде много сходства, господин Пендергаст.
Пендергаст постави кожената чанта в скута си.
— Боя се, че ме объркахте, доктор Фрок.
— Не разбирате ли? Нещо е пристигнало е този сандък от Южна Америка. И броди необезпокоявано из музея. Изключително свиреп хищник. Статуетката на Мбун е доказателството. Туземните племена са познавали това същество и са създали цяла религия, свързана с него. Поради недоглеждане Уитлеси го е изпратил в цивилизования свят.
— Вие самият виждал ли сте тази статуетка? — попита Пендергаст. — Доктор Кътбърт не беше твърде благосклонен да ми я покаже.
— Не — призна Фрок. — Но разполагам е информация от възможно най-достоверен източник. Възнамерявам да осъществя собствено наблюдение още при първа възможност.
— Доктор Фрок, вчера подробно обсъдихме проблема със сандъците — продължи Пендергаст. — Доктор Кътбърт обясни, че не съдържат нищо ценно и нямаме никакви основания да не му се доверим. — Той замълча невъзмутимо. — Благодаря ви за отделеното време и съдействие. Вашата теория е твърде интригуваща и наистина бих искал да се съглася е нея. — Той помръдна рамене. — Но засега запазвам мнението си непроменено. Моля да ме извините заради откровеността ми, но се надявам, че ще бъдете в състояние да направите разграничение между вашите догадки и неумолимите факти на нашето разследване и да ни окажете съдействие по всякакъв възможен начин. — Агентът стана и тръгна към вратата. — Сега се надявам да ме извините. Ако ви хрумне нещо, моля ви да се свържете с мен.
И той излезе.
Фрок се отпусна в инвалидната количка, поклащайки глава.
— Колко жалко! — промълви той. — Така се надявах на неговото сътрудничество, но май и той е като всички останали.
Марго погледна към масичката до стола, от който Пендергаст току-що беше станал.
— Вижте — възкликна тя, — остави разпечатката за ДНК.
Фрок погледна натам и се изкикоти.
— Предполагам, че това имаше предвид, като каза „ако ви хрумне нещо“. — Той замълча. — Може би все пак не е като всички останали. Е, ние няма да го злепоставим, нали, Марго? — добави той, докато вдигаше слушалката на телефона. — Доктор Фрок търси доктор Кътбърт… Здрасти, Ян. Да, добре съм, благодаря. Не, само бих искал да вляза в изложбата „Суеверие“. За какво става дума? Да, знам, че е запечатана, но… Не, напълно се примирих с идеята на изложбата, но просто… Разбирам.
Марго забеляза, че лицето му поруменя.
— В такъв случай, Ян, бих искал отново да прегледам сандъците от експедицията на Уитлеси. Да, онези в зоната за сигурност. Да, видяхме ги вчера, Ян.
Последва дълго мълчание. Марго долови, че отсреща се развикаха.
— Виж какво, Ян — каза Фрок. — Аз съм председател на този отдел и имам право да… Не разговаряй по този начин с мен, Ян. Не си го позволявай!
Фрок се тресеше от гняв. Марго не го беше виждала да изпада в подобно състояние. Гласът му беше стихнал почти до шепот.
— Сър, вашето място не е в този институт. Ще изпратя официално оплакване до директора.
Фрок постави бавно слушалката върху вилката с разтреперана ръка и се обърна към Марго.