— Моля за извинение.
— Изненадана съм — каза Марго. — Мислех, че вие като председател…
— Разполагам с пълен контрол над сбирките? — прекъсна я Фрок, възвръщайки самообладанието си. — Аз също. Но предстоящата изложба и тези убийства възбуждат у някои хора чувства, каквито не бих допуснал. Формално Кътбърт е над мен. Не ми е ясно защо го върши. Вероятно има нещо крайно злепоставящо, което би забавило или възпрепятствало откриването на безценната му изложба. — Той се замисли за момент. — Може би знае за съществуването на тази твар. В края на краищата именно той премести сандъците. Може би е открил излюпените яйца, установил е връзката и ги е скрил. И сега ме лишава от правото да ги изследвам!
Той се приведе в количката и сви юмруци.
— Доктор Фрок, не вярвам това да е възможно — промълви Марго.
Всякаква мисъл да съобщи на Фрок, че Рикман е взела дневника на Уитлеси, се изпари.
Фрок се отпусна.
— Права си, естествено. Бъди сигурна, че това не е краят. Но сега нямаме време за губене, а аз вярвам на наблюденията ти над Мбун. Все пак, Марго, ние трябва да влезем и да огледаме тези сандъци.
— Как? — попита тя.
Фрок дръпна едно чекмедже на бюрото си и затършува вътре. След малко извади формуляр, който Марго моментално позна: „10–14“, искане за достъп.
— Допуснах грешка — продължи той, — че попитах.
Той се зае да попълва формуляра на ръка.
— Не трябва ли да бъде подписан според предписанията на центъра? — попита Марго.
— Естествено — отвърна Фрок. — Ще изпратя формуляра съгласно установената процедура. Неподписаното копие ще отнеса в зоната за сигурност и ще вляза насила. Няма съмнение, че искането ще бъде отхвърлено. Но дотогава ще успея да огледам сандъците и да открия отговорите.
— Но, доктор Фрок, не можете да го направите! — уплашено възкликна Марго.
— Защо не? — усмихна се язвително професорът. — Фрок, един от стълбовете на това учреждение, действа по неприемлив начин? Ситуацията е прекалено сериозна за подобни съображения.
— Нямах предвид това — продължи Марго.
Тя сведе очи към инвалидната количка.
Той също сведе очи. Лицето му посърна.
— А, да — промълви бавно той. — Разбирам какво имаш предвид.
Изпаднал в униние, той понечи да остави листа върху бюрото.
— Доктор Фрок — добави Марго, — дайте ми формуляра. Аз ще го сваля в зоната за сигурност.
Ръката му замръзна на място. Той я изгледа преценяващо.
— Помолих те да бъдеш моите очи и уши, но не и да стъпваш по въглени вместо мен — отвърна той. — Аз съм пълновластен уредник, сравнително важна фигура. Няма да посмеят да ме уволнят. Но теб… — Той пое дълбоко въздух, повдигайки вежди. — Могат да те използват за назидание, да ти отнемат докторската програма, а аз няма да съм в състояние да попреча.
Марго се замисли за момент.
— Имам приятел, който е много находчив в подобни начинания. Мисля, че може да се справи и да се измъкне от всяка ситуация.
Фрок остана неподвижен за момент. След това откъсна формуляра и й го подаде.
— Ще изпратя оригинала горе. Налага се, щом ще се преструваме, че спазваме правилата. Охраната може да се обади в централата, за да провери за разрешението. Няма да разполагате с много време. Щом пристигне, ще са нащрек. Дотогава трябва да си излязла.
Той извади от едно чекмедже жълт лист и ключ и ги показа на Марго.
— Тук са комбинациите за хранилищата в зоната за сигурност — обясни Фрок. — А това е ключът за нашето. Всички директори разполагат с тях. Дано имаме късмет Кътбърт да не се е сетил да промени комбинациите. — Той й ги подаде. — С тях ще можете да отключите вратите. Ще трябва да се справите с охраната. — Говореше припряно и я гледаше втренчено. — Знаеш какво да търсиш в сандъците. Всякакви доказателства за яйца, живи организми, дори култови предмети, свързани със създанието. Всичко, което би могло да докаже теорията ми. Първо огледай по-малкия сандък — той е на Уитлеси. В него е била статуетката Мбун. Провери и другите, ако ти остане време, но за Бога, не се излагай на излишен риск. Върви, скъпа, и дано Бог те закриля!
Последното, което зърна Марго, докато напускаше кабинета, беше широкият гръб на Фрок до сводестия прозорец. Потрепваше със свити юмруци по облегалките на инвалидната количка.
— Проклето да е това нещо! — мърмореше си той. — Да гори в ада!
30
Пет минути по-късно Марго вдигна слушалката на телефона в кабинета си няколко етажа по-надолу и набра номера. Смитбек беше в прекрасно настроение. След като тя му разказа за открития от Мориарти изтрит запис и — не чак толкова подробно — за случилото се в кабинета на Фрок, настроението му се повиши още повече.