— Защо? Меморандумът, който разпратихте вчера, не е ли достатъчно голямо препятствие?
— Бил, отлично знаеш защо. Доказа, че не може да се разчита на теб…
— По какъв начин?
— Разбрах, че обикаляш като малоумен музея, разговаряш с хора, с които нямаш никаква работа, и задаваш абсурдни въпроси, които не са свързани с новата изложба. Ако смяташ, че можеш да събираш информация относно… ъъъ… наскоро възникналите обстоятелства, налага се да ти напомня за точка седемнайсет в твоя договор, която забранява използването на каквато и да било информация без моето съгласие. Нищо, повтарям, абсолютно нищо, свързано с неприятните събития, няма да получи моето съгласие.
Смитбек се надигна в стола си.
— Неприятни събития! — избухна той. — Защо не го кажете както си е: убийства!
— Моля те да не повишаваш тон в кабинета ми — отвърна Рикман.
— Наехте ме да напиша книга, а не да препиша триста страници вестникарски съобщения. Извършени са цяла серия брутални убийства през седмицата преди откриването на най-голямата изложба в историята на музея. И твърдите, че това не е част от събитието?
— Аз и единствено аз определям какво ще има в тази книга и какво не. Разбра ли?
— Не.
Рикман се изправи.
— Започва да става досадно. Или веднага ще подпишеш този документ, или ще сложим точка.
— Ще сложим точка? Ще ме застреляте или уволните?
— Няма да търпя подобни волности в собствения си кабинет. Или ще се подпишеш, или моментално ще приема оставката ти.
— Чудесно — отвърна Смитбек. — Просто ще занеса ръкописа си на комерсиален издател. Нуждаете се от тази книга точно колкото мен. И двамата знаем, че мога да получа огромен аванс за задкулисната история на музейните убийства. Повярвайте ми, аз я познавам. Цялата.
Изразът на лицето й посърна, но тя продължи да се усмихва. Кокалчетата на притиснатите върху бюрото й юмруци побеляха.
— Това би било нарушение на твоя договор — бавно процеди Рикман. — Музеят ползва юридическите услуги на кантората „Дениълс, Солер и Маккейб“ от Уолстрийт. Положително си чувал за нея. Позволиш ли си подобни действия, незабавно ще бъдеш подведен под съдебна отговорност за нарушаване на договорни клаузи заедно с твоя агент и всеки издател, който допусне глупостта да подпише договор с теб. При възникването на подобен случай ще упражним всички връзки, с които разполагаме, и няма да се изненадам, ако след като бъдеш осъден, никога не намериш работа на предпочитаното от теб поприще.
— Това представлява грубо нарушение на първата поправка на Закона за професионалните права — повиши тон Смитбек.
— Ни най-малко. Само удовлетворение поради нарушаване на договорни отношения. Нищо героично от твоя страна и няма да привлече вниманието на „Таймс“. Ако действително възнамеряваш да предприемеш подобен курс на действие, Бил, най-напред ще се консултирам с добър адвокат и ще му покажа договора, който сключи с нас. Сигурна съм, че ще те уведоми, че случаят ти е безнадежден. И ако предпочиташ, мога да приема оставката ти незабавно.
Тя издърпа едно чекмедже и извади лист хартия, без да затвори чекмеджето.
Телефонната уредба забръмча.
„Госпожа Рикман? Доктор Райт на първа линия.“
Рикман вдигна слушалката.
— Да, Уинстън. Какво има?… Пак ли „Поуст“?… Да, ще говоря с тях. Изпрати ли за Иполито?… Добре.
Тя затвори слушалката и отиде до вратата.
— Провери дали Иполито е тръгнал към кабинета на директора — нареди на секретарката си. — Колкото до теб, Бил, не разполагам с излишно време да си разменяме любезности. Ако не подпишеш споразумението, събирай си партакешите и изчезвай.
Смитбек се беше укротил. Дори най-неочаквано се усмихна.
— Госпожо Рикман, разбирам ви отлично.
Тя се наклони към него с недоумяваща усмивка и грейнал поглед.
— И?
Приемам ограниченията.
Рикман се върна триумфираща зад бюрото си.
— Бил, безкрайно съм доволна, че няма да се наложи да използвам това. — Тя пъхна листа обратно в чекмеджето и го затвори. — Разчитам, че си достатъчно интелигентен, за да осъзнаеш, че нямаш избор.
Без да откъсва очи от нейните, той посегна към папката.
— Не възразявате, ако го прегледам още веднъж, преди да го подпиша, нали?
Рикман се поколеба.
— Не, мисля, че не. Макар че ще е абсолютно същото, което прочете преди малко. Не съм оставила възможност за превратно тълкуване, затова не си губи времето да търсиш неточности. — Тя огледа кабинета, взе джобния си бележник и тръгна към вратата. — Бил, предупреждавам те. Не забравяй да го подпишеш. Моля те да тръгнеш след мен и да предадеш подписания документ на моята секретарка. Ще ти бъде изпратено копие.