Мерилайл Роджърс
Реликвата
На Карълайн Толи, без чиято помощ, тази книга не би съществувала, с признателност за търпението и подкрепата, благодарение на които ти успокои страховете на този нервен автор.
От автора
По време на шестдесетгодишното управление на кралица Виктория, най-големият й син и наследник Албърт Едуард, принц на Уелс, не бе натоварен с никакви сериозни задължения, които да занимават ума му. Останал почти без избор, той се обърна към развлеченията и ги атакува с ентусиазъм. Той разори не един от приятелите си като ги удостояваше със съмнителната чест да го забавляват на своя сметка — и то с подобаваща щедрост, каквато той считаше за дължима на един бъдещ монарх (Едуард VII). Веднъж омъжен за хубавата датска принцеса Александра, той вече се почувства напълно освободен от всякакви задължения, с изключение на едно — да се забавлява, както и с когото си иска, въпреки че достопочтената му майка нямаше добро мнение за приятелите му.
По-старите и по-консервативните британските благородници започнаха да гледат на принца с нарастващо неодобрение, но той не признаваше никакви граници и приемаше за свои другари същите онези новобогаташи (noveaux riches), които бяха низвергнати от някои трезвомислещи членове на Нюйоркското общество. Тези хора разполагаха с достатъчно големи средства, за да го забавляват според неговите изисквания.
Тъкмо по това време много аристократи започнаха да осъзнават, че ако техните собствени богатства им позволяваха да водят такъв начин на живот, за какъвто са били родени, то добивите от земите им не им даваха възможност да поддържат обширни имения и огромни дворци. Затова те обърнаха поглед към чужбина, за да потърсят нови начини да попълнят липсващите им средства. Баснословно богати американски татковци и амбициозни майки, отблъснати от самомнителните младежи на нюйоркския елит, тук, така да се каже, бяха добре дошли.
Омъжването на Джени Джером за лорд Рандолф Чърчил (родителите на Уинстън) през 1872 сложи началото на една вълна от подобни женитби, мощна като природно явление. Скоро американски търговски капитали, под формата на богати наследнички, заплуваха през Атлантика и бяха жертвани за британски титли. Един известен по това време илюстратор, Чарлз Дана Гибсън, ни разкрива историята на две такива американски хубавици, които, както пътуват из Европа, стигат и до Британия, където настъпва кулминацията на забавните приключения на мистър Пий, техния баща.
През 1891–92 членове на камарата на лордовете разследваха търговията с бели робини и издадоха „Отчет на комисията на камарата на лордовете във връзка със закона за защита на млади момичета“. За разлика от средновековието, през деветнадесети век женитбите между братовчеди не са били нито забранени от църквата, нито нещо необичайно. Все пак държа да подчертая, че братовчедите в тази книга нямат кръвна връзка.
Пролог
Източен Уайоминг, март на 1882
— Ей, момче!
Лиз нежно потупваше любимия си кон, докато той спря пред обора. Като пренебрегна предложената от конярчето ръка, на която не бе сигурна, че може да разчита, тя се плъзна от седлото на земята. Наместо това усмихнато разроши косата на момчето, която слънцето бе изрусило на кичури, и щипна луничавия му нос.
— Оу! — Санди се дръпна, разтърквайки похитеното място с печално изражение. — Мис Лизи — с изпълнен от престорено възмущение глас, той повтори съобщението, което му бяха наредили да предаде, — в къщата ви чака телеграма.
Закачливата усмивка на Лиз изчезна. Изящните й вежди се приближиха и набърчиха челото, придобило златист оттенък от часовете, прекарани навън под слънчевите лъчи, чиято сила се увеличаваше при отразяването им от снега. Думата телеграма бе синоним на беда. Като прехвърли през рамо заплетена от вятъра морковено червена коса, свободно падаща до кръста й, Лиз се забърза към къщата. Обзета от тревога, за първи път не зарея поглед към откритото пространство над скъпите за нея заснежени земи на Дабъл Ейч.
Лиз бързо се качи по стъпалата на верандата и безмълвно пое телеграмата от очевидно разтревожения иконом.
На нея тя видя думи, които прочете с ужас:
„Баща Ви лежи на смъртния си одър. Елате незабавно!“
— Харви, обърни каретата! Ако тръгнем до четвърт час, ще успея за влака в три и десет.
Без да губи повече време, Лиз се втурна в къщата.
И двамата знаеха, че тъй като беше петък, ако изпуснеше този влак, тя щеше да бъде принудена да чака цели три дена до следващия влак в понеделник. В малкото градче Клиъруотър изобщо нямаше да има гара, ако то не бе родното място на собственика на железницата, но и дъщерята на самия Самуел Хюс не можеше да промени разписанието.