Лиз се гушеше в топлите прегръдки на любимия си и в същото време наблюдаваше как мъжът, когото мислеше за приятелски настроен, се превръщаше в чудовище, докато зълва й се превърна в бледо, треперещо подобие на надменната си същност.
— Лейди Юфемия вече успя да се забърка достатъчно, за да не рискува да прави неудобни признания — сър Дейвид се усмихна с подло задоволство. — Как би могла да каже онова, което знае, без да спомене своето участие в заговора, довел до смъртта на любимия й брат, и по този начин да унищожи не само своята репутация, но и тази на лейди Друзила.
Сър Дейвид се обърна към жената, която бе пребледняла като мъртвец:
— Разбира се, твоята молба, скъпа моя, ще бъде изпълнена. Снаха ти ще бъде продадена в харема на някой шейх, където независимият й дух несъмнено ще бъде пречупен. Освен това, смятам да изпълня своята част от сделката ни. След седмица ще получиш обещаната сума за смъртта на Грейсън.
Юфемия извика и падна безчувствена на пода. Сър Дейвид се обърна към своя си съучастник:
— Всичко дойде на мястото си и растящата заплаха е премахната.
Той се усмихна. Сега вече маската му падна и всички видяха истинското лице на Язовеца.
— Наистина, сър, това поставя нещата на мястото им.
Лиз и Тимъти облекчено въздъхнаха, а Грей тихо промълви:
— Най-после.
Инспекторът, следван от Джеръми и голяма група полицаи, продължи:
— Високо ценя помощта, която ни оказахте, като описахте миналите и бъдещите си престъпления.
Още преди мъжът да се отдръпне, за да пропусне полицаите в стаята, сър Дейвид изръмжа и вдигна оръжието си.
Грей пусна Лиз и се хвърли в краката му. Пистолетът гръмна и куршумът се заби в тавана, без да нарани никого. Затрещяха останалите оръжия, докато полицаите нахлуваха в стаята. Лиз се включи в последвалото сбиване, като започна да спъва и поваля на пода колкото можеше повече злодеи. Последвалите минути за нея се измерваха с бесните удари на сърцето. През това време стаята се изпълни със звуците на удари и със сладката миризма на кръвта, която направи пода хлъзгав.
След като редът бе възстановен и двамата престъпника бяха отведени заедно с помощниците си, Лиз се отпусна на грубия под до стената, изтощена от ударите, които получи по време на участието си в стълкновението.
— Лилибет, храбра моя, добре ли си? — Грей загрижено коленичи до нея. Той се успокои, като видя щастливата й усмивка, въпреки че Лиз бе цялата в кръв — явно не нейна, тъй като нямаше рани по тялото й.
— В по-добра форма съм от теб след мъченията, които преживя тази вечер — отвърна Лиз с любов и загриженост. Тя чувстваше всяко свое натъртване, но те бяха нищо в сравнение с тези, които Грей бе получил по време на изтезанията.
— На няколко пъти помислих, че сме спечелили тази битка и после откривах, че съм сгрешил.
Суровото изражение на Грей се смекчи от сърдечна усмивка и той внимателно повдигна храбрата си жена от пода.
— Този път вече съм сигурен, че всичко свърши.
Тъмният кичур, който бе паднал на челото на Грей, придаваше закачлив вид на мъжа, когото Лиз смяташе за прекалено сериозен. Тя се усмихна и кимна, като обви ръце около врата на своя герой.
Грей я държеше много внимателно заради многобройните й болезнени натъртвания.
— Нека не губим време и да се махнем от това място по-скоро.
— Ваша светлост? — прекъсна ги един тих глас.
Двамата погледнаха въпросително притеснения Джеръми.
— Превързах счупената ръка на господин Тимъти както ми казахте.
Когато нервният Джеръми направи пауза, Лиз погледна в другия край на стаята към конспиратора, за когото не знаеше, че е ранен. Дори под превръзката се виждаше, че ръката на Тимъти е извита под странен ъгъл, но въпреки бледото лице той победоносно се усмихна на младата жена.
Джеръми решително продължи със съобщението, което го бяха натоварили да предаде:
— Сега господин Тимъти иска да разбере кога възнамерявате да се върнете в Брант Хаус, където ви очаква лейди Друзила. Освен това, той се интересува какво ще стане с лейди Юфемия — младият коняр посочи с глава все още проснатата до счупената врата фигура.
Грей нареди на Джеръми да помогне на лейди Юфемия, да се добере до чакащата кола. После, като носеше гордо своята Лилибет, все още облечена във взетите от трупа дрехи, той тръгна към пълната с полицаи улица, следван от Джеръми, който подкрепяше хлипащата Юфемия. Накрая вървеше Тимъти.
Глава двадесета
Когато се прибра в апартамента си в Брант Хаус, Лиз с облекчение отпусна нараненото си тяло във ваната, пълна с гореща вода с пенести мехурчета. Тя използва сапун с аромат на роза и изтривалка, за да заличи напълно следите от пленничеството си. Сапуниса косата си и след като я разтри до корените с деликатните си пръсти, я пусна да се отцежда на пода през порцелановия ръб на ваната. После се отпусна лениво на високата облегалка.