Обичайно бе благородните дами да бъдат къпани от прислужниците си, но скромността на Лиз не й позволяваше да използва подобна услуга. Затова тя се стресна, когато чу вратата на банята да се отваря. Лиз рязко се изправи и към пода полетяха водни пръски и пяна.
Висок, тъмен и изключително красив, Грей застана до вратата на банята и с възхищение се загледа в едрите й гърди, покрити с пяна.
Той се бе освежил в своята баня и бе съвършено гол под аления халат, който бе вързал хлабаво. Лиз му отвърна със същото възхищение в погледа, насочен към косматите широки гърди.
— Не мислиш ли, че е време да излезеш от водата? — нежно попита Грей. — Аз вече се изкъпах и се облякох.
— Облякъл си се? — усмихна се Лиз и весело тръсна глава.
— Дори повече от необходимото — засмя се Грей. — Знаеш как спя — последните думи бяха придружени от дяволито намигване.
Това необичайно за него действие я накара да се изчерви, но Лиз не откъсна тюркоазните си очи от неговия прям поглед. В отговор тя се засмя и пое ръката, която той и подаде, да й помогне да се изправи.
Грей я обля с останалата във ведрото вода, за да измие пяната, която бе останала по нея. После взе една от меките хавлиени кърпи и нежно започна да изсушава тялото й. Той тръгна от раменете, после продължи надолу, като отдели доста време на сладките, изкушаващи гърди. Но не затова бе дошъл. Когато коленичи пред нея, за да продължи работата си, Грей си каза, че трябва да овладее желанието си за нейно добро. Това решение се потвърди от разкритията, които направи, докато попиваше всяка капка, която блестеше върху тялото й.
— Както каза Уърт, естественият ти цвят издава жизненост по един неповторим начин. Страхувам се обаче, че яркостта му доста ще се усили през следващите няколко дена — погледът му се придвижи по нежната плът, върху която червените петна вече потъмняваха. — Ти заплати прекалено скъпо загрижеността си за моята сигурност.
Той се протегна и леко целуна едно особено лошо натъртване върху извивката между кръста и ханша. Лиз въздъхна. Това не бе резултат от болката, но тя разбра, че Грей е помислил точно това. Мъжките страни потъмняха от срам. Той стана, взе друга, по-голяма кърпа и я уви с нея.
— Съжалявам, моя бедна, смела Лилибет. Ти не си в състояние да поемеш по пътя, към който водят подобни действия. В интерес на истината и аз не съм.
Това беше лъжа. Той бе готов да пренебрегне собствените си наранявания заради изкушението на съблазнителното й тяло, но обичаше тази жена прекалено много, за да я подлага на болките, които това щеше да й причини.
Лиз кимна и със съжаление прие този неоспорим факт. Тя се страхуваше, че до сутринта ще бъде толкова схваната и изтощена от болка, че не ще може да помръдне. Върху изразителното й лице Грей видя изписано повече разочарование, отколкото облекчение. Наистина, Лилибет сигурно съжаляваше не по-малко от него. Но по себе си той прецени колко болезнено ще е за нея да се любят при тези обстоятелства.
— Въпреки това можем все пак да споделим едно легло, за да успокояваме взаимно болките си — силните му ръце се отвориха широко в покана за прегръдка. — След като почти те загубих, имам нужда да те чувствам до себе си.
Грей осъзна, че това е първият път в живота му, когато искаше да прекара нощта с жена, сгушена платонично в прегръдките му. С всяка друга това би било ненужно пилеене на време, но дори само да държи своята Лилибет, удобно сгушена в ръцете му, означаваше за него много повече от лишената от чувство физическа близост.
Лиз се притисна към него, щастлива от перспективата за близост с този, който за нея бе, както той я нарече, дар на съдбата.
Също толкова внимателно, колкото и в стаята над Гейъти Хол, Грей повдигна на ръце вече чистата си и приятно ухаеща невеста и я отнесе до леглото й. Той я положи в него и се загледа с възхищение в прекрасната си жена.
— Сегашното ти облекло е много по-приятно от ризата и панталона, които носеше, когато влязохме тук.
Лиз отвърна на усмивката му:
— За сметка на това ти беше с безупречно облекло, ако изключим кръвта и мръсотията по него. Но все пак, аз също те харесвам така много повече.
Възхищението в тюркоазните очи почти провали благородните намерения на Грей. Въпреки това, когато легна до нея в леглото, той я взе в нежната си прегръдка и остана така, докато тя потъна в сън с глава, положена на рамото му. Известно време Грей не можа да заспи, възбуден от допира на прекрасните й форми до твърдото му тяло, но накрая напрежението на дългия ден и физическото изтощение от битката взеха връх.