Първите утринни лъчи се промъкнаха през процепа между тежките завеси. Те погалиха страните на Лиз и тежките бронзови мигли се повдигнаха в отговор на слънчевата игра. Усмивка изви нежните й устни, когато тя осъзна на какво точно бе легнала. Лиз лекичко целуна твърдата плът и се повдигна на една ръка, за да погледа спящия си съпруг. Стегнатите му страни и здравата челюст бяха потъмнели от наболата през нощта брада. Вниманието й се премести върху широките му гърди, които, макар и отпуснати, излъчваха мощта, която тя бе видяла в действие предната вечер и която остави сериозни последствия върху враговете му.
Инстинктивно тя започна да гали сатенената кожа и прокара нежните си пръсти през твърдите къдри. После, водена от навика, прекара устни по пътя на пръстите, като остави налетите си, копринено меки гърди да галят голото му тяло, докато постигна целта си.
Грей се събуди, объркан, задето сънят му се бе превърнал в действителност. Ръцете му продължиха да правят онова, което правеха насън — едната се спусна надолу, за да притисне по-близо свежата плът, а другата тръгна нагоре, за да обхване едно съблазнително полукълбо.
Съвсем истинският стон на страстна жажда окончателно го убеди, че не сънува. Грей застина, а тя се притисна още по-плътно до него. Дори тогава той си наложи само да я държи леко в прегръдките си.
Лиз обаче имаше други намерения. Усещаше болка, но не физическа. Като се отдръпна леко от мъжа, който внимаваше да не я нарани тя започна да повтаря ласките, с които го събуди.
— Ти каза, че не мога, но аз знам, че мога. — Лиз сложи още няколко изкушаващи целувки на гърдите на мъжа си и положи глава върху пътеката, която бе очертала с устни. Косата й погъделичка брадата му, когато тя добави: — И както виждам, повече от сигурно е, че и ти можеш.
Грей се засмя и я обърна внимателно по гръб. Сребристите му очи весело блестяха.
— Аха, значи това виждаш? Да видим дали си права, какво ще кажеш?
Устните му се спуснаха към гърдите й и той й върна сладкото мъчение, което тя бе извършила над него с лихвите.
Чак когато Лиз бе обладана от страстта до такава степен, че да не усеща нищо друго, мъжът й се премести бавно над нея, без да откъсва поглед от сините й очи, и внимателно спусна ханша си, за да докаже, че е била права. Тя изстена от удоволствие, когато устните им се впиха, и двамата започнаха да се движат в бавен сладък ритъм. Те отново се завъртяха в огъня на страстта и достигнаха нови дълбочини, преди да извикат заедно в експлозията на кулминационния момент.
— Аз нямам зестра — усмивката на Дру не оставяше съмнение, че тя не съжалява за това. Момичето бе изключително щастливо, че този факт прекрати интереса на лорд Поксуел и на останалите надути кандидати за ръката й, които търсеха само една изгодна сделка. — Не е ли чудесно?
Сгушена под ръката на Грей, Лиз отвърна на щастливата усмивка на Дру. Тя гледаше с умиление младата двойка, която седеше прегърната на розовата кушетка, украсена с дантели. Тя бе в комплект със зелената, на която бяха седнали те с Грей, точно срещу другата двойка. Въпреки че бе схваната и я болеше цялото тяло, тя не съжаляваше за лечението, което мъжът й проведе преди няколко часа.
— Разбира се, че имаш зестра — отвърна Грей на твърдението с раздразнение.
— Но аз не я искам! — извика Дру и се изправи на кушетката срещу доведения си чичо с искрена молба.
— Не, ти ще имаш зестра — отговорът бе достатъчно твърд, за да усмири Дру и да предизвика подозрителен блясък в сините очи. — Поне докато се уверя, че двамата с Тимъти можете да се оправяте сами.
Заплахата от сълзи заради измамените надежди моментално се превърна в бурен израз на радост и екзалтираната Дру се хвърли към любимия си.
— Като сватбен подарък, аз и Лиз ще осигурим сумата, необходима на Тимъти да се кандидатира в Камарата на Общините на мястото на дискредитирания сър Дейвид.
Тимъти помисли, че ще обезумее от двете толкова неочаквани приятни новини, и се опита да отклони вниманието от темата, докато успее да осъзнае казаното.
— Какво ста… какво ще стане със сър Дейвид и с графа?
Грей видя и мислено похвали усилията на братовчед си да се контролира — талант, необходим на всеки политик.
— Преди по-малко от час получих доклада на полицейския инспектор, натоварен със случая. В него се казва, че и двамата се намират в предварителния арест и поради сериозността на престъпленията си ще останат там, докато не бъдат изправени на подсъдимата скамейка. Какво ще стане след това? — Грей се усмихна, но очите му останаха ледени. — Съмнявам се, че двама мъже от висшето общество, но по свой избор паднали толкова ниско, ще събудят снизхождение, у който и да е съд. Хейтън може да настоява да бъде съден от Камарата на Лордовете, но не е толкова глупав.