— Можеш да се върнеш за сватбата — Грей кимна хладно, като замести „да останеш“ с „да се върнеш“. — Разбира се, ако изпълниш твоята част от уговорката ни и доброволно се оттеглиш още сега по здравословни причини, които ще ти попречат да се появиш в общество и за в бъдеще.
Лицето на Юфемия стана мораво, но тя леко кимна.
— Но преди това, както се разбрахме, трябва да признаеш грешките си и да обясниш мотивите им пред присъстващите. Искам Дру, както и останалите в тази стая, да разберат какво се е случило, както и причината за постоянното ти оттегляне в Дел Хаус в Корнуел.
Със съзнанието, че жена му не е запозната със споменатата къща, Грей поясни:
— Дел Хаус е малко семейно имение, удобно, но доста отдалечено, от който и да е член на обществото, което Юфемия си позволи да опетни.
Вниманието на Грей не се бе отклонило от сестра му, която стоеше с издадена напред челюст. Когато той свърши с обяснението, мъртва тишина изпълни стаята. Не се чуваше нито шум от дреха, нито дори дишане, които да разсеят напрежението. Настойчивият му поглед я подкани да започва.
— Както вече ти казах, Дру — Юфемия погледна към доведената си дъщеря, която явно се стремеше да е по-далече от нея и по-близо до Тимъти, — баща ти почина в почти пълно безпаричие и не ти остави сумата, необходима за женитбата на дъщерята на един маркиз. Сър Дейвид обеща да осигури парите, необходими за брака ти с лорд Поксуел или с някой друг от приятелите му — гласът на Юфемия умоляваше да приемат действията й като проява на загриженост за доброто на всички.
— Всичко, което се искаше от мен, бе да помогна съвсем малко да бъде уплашен Грей и да се накара да изостави някакъв незначителен политически проблем.
— Не — проплака Дру.
Когато преди час мащехата й заговори за това, момичето не обърна внимание на обясненията, защото се радваше, че пречките между нея и мъжа, когото обичаше, са изчезнали. Сега, сгушена в прегръдката на Тимъти, разбра целия отвратителен план, който едва не завърши трагично и причини нараняването на нейния любим.
— Да знам, че си извършила всички тези ужасни неща за мое добро, означава да приема същата вина!
— О, не!
Като чу самообвиненията на любимата си доведена дъщеря, Юфемия понечи да се спусне към нея, но стоманеният поглед на Грей я закова на мястото й.
— Продължавай до края — нареди Грей, като желаеше да остави тъмния облак на това задължение зад гърба си и небето на бъдещето да остане съвършено ясно.
Юфемия отвърна на погледа, но не можа да издържи на по-силната воля на брат си. Тя пое дълбоко въздух и продължи:
— Наистина — тя наблегна на думата заради Грей и Дру, — аз вярвах на обещанието на сър Дейвид, че Грей няма да бъде наранен в резултат на моите действия, а всичко, което направих, бе, че им казвах къде и кога ходи брат ми. Определено нищо, което да не могат да научат от друг източник с малко повече усилия — тя почти ридаеше от отчаяние.
Грей кимна. Той вярваше, че Юфемия откровено е мислела, че може да играе опасни игри с предатели, които се борят срещу него, за да постигне своята цел, но това не я оправдаваше нито за злините, които причини на него, нито, което бе много по-лошо, за онези, причинени на неговата Лилибет.
— Признавам, но не приемам мотивите ти за извинение на постъпките, извършени срещу мен. Но ти нямаш дори минимално оправдание за непростимите си действия, насочени срещу Елизабет. Може да не си споделяла плановете на сър Дейвид срещу мен, но си пожелала моята съпруга да бъде продадена в харема на някой шейх.
— Но, Грей… — странен блясък, ужасен също като изкривеното мислене на Юфемия се появи в очите й. — Мислех само за нашето фамилно име, както и ти трябваше да помислиш — сега звучеше като наставница. — Кръвта на наследника на Ашли не трябва да се петни с тази на буржоазната класа.
Лиз почувства думите почти като физическо нападение и се отдръпна гневно от Грей. В отговор на това, въпреки че не откъсваше поглед от сестра си, той прегърна нежно жена си през раменете.
— Подозирах, че американката носи твое дете. Бях сигурна, че дори да я спасиш от търговците на проститутки, ти никога не би посмял да приемеш бебето й за свой наследник.
Сребристите очи блеснаха с такава ярост, че Юфемия се дръпна назад. Грей се обърна към Лиз:
— Ако злодеите, които разгромихме, бяха успели в пъклените си планове за теб, докато имаше живот в тялото ми, аз щях да те търся и да те прибера обратно у дома с детето, което носиш, независимо какво е то.