Невъоръжена с опита на Грей в страстта, коленете на Лиз заплашваха да се подкосят, когато в нея запулсираха неудържими сили. Тя се залюля в ръцете му и веднъж затворена в техния кръг, усещането за огромното му, мускулесто тяло опасно я завладя и я отведе извън границите на рационалната мисъл.
Грей похити устните й с нежност, която бързо ги разтвори, допускайки го да изследва вътрешността. Секунди по-късно тя започна стремително да пропада в пристъп на ненаситен копнеж и инстинктивно се притисна още по-надълбоко в прегръдката му. Замаяна от мъглата на горещата наслада, тя обгърна с ръце този непоклатим огнен стълб, като вкусваше в забрава неговата мощ, преди да вдигне ръце, за да зарови пръсти в хладните черни кичури на косите му.
С една ръка Грей я прилепи към мощното си тяло, докато с другата започна завладяващ поход от кръста към подмишницата й, вкопчи се в широките й рамене и продължи, за да се спре на една от гърдите. Действието изтръгна лека, опияняваща въздишка и една завоевателна усмивка се появи на устните, които се придвижиха надолу, за да оставят огнена следа по шията й чак до съвестно покритата вдлъбнатина на ключицата й. Внезапно устните слязоха надолу, за да захапят върха на пулсиращата под ръката му плът.
Изтръгнато от дълбините й стенание придружи неудържимото треперене на цялото й тяло. Пръстите й неволно се заровиха по-надълбоко в черната коса и тя привлече към себе си източника на непознатото, но невероятно разтопяващото удоволствие.
Като сдържа порива си да отмахне дрехата, която пречеше на тази интимна ласка, която младата му съпруга невинно изискваше, Грей зарови глава в нейните пищни форми. Той отчаяно пожела това, което не можеше да има, не тук и не сега. Грей повдигна главата си, като се опитваше да възвърне контрол над себе си, но вместо това безумно се втренчи в примамливия огън на косата й, която обрамчваше зачервено от страст лице, очи, потъмнели до тъмносиньо, прасковени устни, влажни и леко подпухнали, копнеещи за неговите. Тази опияняваща гледка постави в сериозна опасност всяка надежда да й устои.
Той бе решил да докаже на жена си колко лесно му бе да я накара доброволно да се предаде. Намерение, приело непредвидена насока, когато неопитната, безразсъдна страст, с която тя откликна, разклати способността му да се контролира и му разкри собствената му почти безпрецедентна уязвимост. Ето че тази жена отново заплаши да разбие неговото ревниво пазено емоционално равновесие, а на Грей това не му харесваше!
Грей рязко отблъсна Елизабет на ръка разстояние, докато със саркастична усмивка и метален проблясък в полуотворените очи й се присмя заради лекотата, с която се предаде.
— Вие ще ми се отдадете и ще ме сдобиете с наследник със съвсем малко усилие от моя страна… няколко целувки и вие сте моя.
Почувствала се така, сякаш бе вкарана под студен душ, Лиз се сепна, но много бързо се измъкна, избухвайки в пристъп на ярост. Завъртя се и се втурна навън от кабинета, а малко по-късно и от къщата.
Грей бавно тръгна след нея и започна да я наблюдава през френския прозорец, който буйната му жена бе оставила отворен. Циничната усмивка на устните му се изви в презрение към самия него. Тя очевидно вярваше, че той отново бе спечелил, но не знаеше, че това не бе съвсем така. Тя го бе разтърсила така, както никоя не бе успявала от много години.
Той се облегна на рамката на вратата и зачака. Костюмът й за езда не бе най-подходящият за случая, но той разбираше силата, която я движеше. През своята младост той самият много пъти бе прибягвал до дълго и енергично яздене за успокояване на избухналия темперамент. Смяташе, че нейният план да направи същото, бе чудесна идея… когато вратите на конюшнята се отвориха и оттам изскочи неговият личен темпераментен жребец с една жена с огненочервена коса на гърба си, която го яздеше не само без седло, но и като мъж!
Той инстинктивно се втурна навън с намерението да подгони черната стихия и еднакво темпераментната ездачка. След две крачки се спря, сдържайки порива си да я хване и да я нахока, да я накара да разбере колко ужасно неподходящо е такова поведение за жена — и още по-ужасно за дукеса. Миднайт бе най-бързият кон в конюшнята му и да се опитва да догони жена си означаваше да рискува да изглежда като глупак. Вместо това той щеше да запомни това импулсивно действие и да го прибави към останалите факти, доказващи, че тя би се провалила в строгите рамки на лондонското общество. В града, наред с тайните любовни връзки и политическо интригантстване, кипящи под спокойната повърхност, най-важното правило бе неумолимото изискване за безупречни маниери и безукорен вид. Очевидно Елизабет нямаше шанс да се впише в тези рамки.