Глава четвърта
Гневът на Лиз премина във въодушевление, когато мощният жребец я понесе с невъобразима скорост по зелените поляни. Вятърът издуха фибите от червената коса, която, изведнъж на свобода, се превърна в ярък флаг, развяващ се зад нея, докато животното намали при навлизането им под хладната сянка на гората.
— Коя сте вие? — я запита внезапно мъжки глас, идващ отпред. — И защо сте на най-хубавия жребец на братовчед ми?
Като подръпваше животното за юздите, за да спре напълно, Лиз с любопитство започна да изучава младия мъж, който стоеше на тясната пътечка и бе приблизително на нейната възраст. Процеждащите се през клоните слънчеви лъчи осветяваха кафявата коса, придавайки й по-светъл оттенък, а една намръщена гримаса измести обичайната топлина на това лице. Лиз се изненада. Бяха й казали за племенница, но никой не бе споменавал за братовчед.
— Аз съм дукесата на Ашли — развеселена от неговата проява на лоялност, лицето на Лиз грейна в усмивка и незабавно отвърна на предизвикателството. — А вие кой сте?
Този отговор определено сепна стража на пътечката. Недоумението, изпълващо тъмния поглед, докато преценяваше съмнителния вид на тази лейди, изрази скептичното му отношение.
— Не, Тимъти. Сигурно казва истината.
При тези, изречени с плах тон думи, иззад рамото на младежа свенливо се подаде симпатично, кръгло женско лице, около което падаха тъмни къдрици.
— Мама очаква завръщането на Грейсън от няколко дена.
Лиз, която никога не се въздържаше от смели предположения — защото те обикновено се оказваха верни — сега бе сигурна, че това нежно момиче трябва да е нейната съмишленичка в Ашли Хол.
— Ако е така, защо не си ми казала по-рано?
Нежно укорителните думи на младежа навеждаха на мисълта, че той смяташе това мило момиче със състрадателна природа за способно да измисля историйки, за да го накара да омекне. Но тя се обоснова с жар, която укрепи гласа й.
— Защото мама едва тази сутрин пожела да ми каже, че чичо вероятно ще доведе за съпруга една от недодяланите американки.
При внезапното осъзнаване на непреднамерената обида, която бе нанесла на новопристигналата, страните й, зад кичури измъкната от плитката коса, се заляха от чаровна руменина.
— Да — засмя се Лиз, като се спускаше с лекота от гърба на черния жребец. — Аз съм тази недодялана американка.
Щедрата й усмивка се поизкриви, когато се замисли и откри, че според техните разбирания тя вероятно съответстваше съвсем точно на подобно описание.
— Не обръщайте внимание на прибързаните предсказания на леля Юфемия — засрамен, младежът бързаше да се разкае заради първоначалното си недоверие и да се опита да попречи случилото се да засегне бъдещото им приятелство. — Тя е класически сноб, предубедена към всичко, което не се е практикувало от времето на Завоевателя до наши дни, и към всеки, от вените, на когото не би протекла кръв, толкова синя, колкото без съмнение би потекла от нейните собствени.
— Не си прав. — Задръжките, които обикновено сковаваха Дру, се бяха разчупили от непринудения смях на чужденката и тя тупна с малкото си краче по скоро поникналата трева и листата, останали там от миналата есен. — Мама подкрепя реформите на чичо за бедните.
Младият човек се извърна, за да се усмихне мило на тъмнокосото момиче, но това не намали сарказма в думите му, когато каза:
— Всичко за братята бедни — дотолкова, доколкото това е традиционната роля на господаря, който благоволява да оказва помощ на по-низшите.
— Не обръщай внимание на този нещастник. — Момичето потупа закачливо другаря си по ръката и мина напред, за да застане до него. — Чичо Грей е искрен, като се опитва да помогне за подобряването на живота на всички — и не само на тези в нашата околност, но и на онези в лондонските бедни квартали.
Сгълчаният по този чаровен начин младеж прие разкаяно изражение.
— Вярно е. Чичо Грей е искрен.
Като вдигна ръка към устата си и леко се наклони напред той прошепна:
— Това, което казах за леля Юфемия, също е вярно.
Лиз бе изненадана от неочакваните си разкрития за достойните за уважение усилия на Грей по отношение на онзи същия „мравуняк“, към когото тя бе смятала, че той е равнодушен.
С шеговито пренебрежение към своя другар момичето пристъпи напред, за да се представи, както трябва.