— Моят баща, като собственик на ферма за едър рогат добитък и на железница, е много богат. — Това признание за щастие не впечатли тези англичани, както несъмнено би впечатлило един среден американец. Зарадвана от това, Лиз се почувства свободна да говори открито. — Никога не съм се съмнявала, че ме обича, и все пак той предреши бъдещето ми така, както той смяташе за най-добре, и след това чрез измама ме изпрати тук, макар да знаеше, че предпочитам да съм на друго място.
Лиз се сети, че идеята за това, че една жена може да е недоволна, когато има бленуваното от много други положение на съпруга на дук — и то млад и красив — бе трудна за разбиране. Но тя упорито продължи с разказа за Дабъл Ейч и им разкри историята за срамната роля, която баща й бе изиграл, за да я подмами да се омъжи, както и за скоропостижното си презокеанско пътуване.
— Така — заключи Лиз — дукът получи това, което търсеше в Америка. Получи богатството на баща ми, за да се разполага с него, както намери за добре. Но за нещастие — и това е факт, който, убедена съм, той счита за досаден — получи и мен в добавка.
Заради вътрешно присъщата си вярност Дру отвори уста да защити чичо си, но Лиз с горчива усмивка вдигна ръка, за да предотврати този безполезен опит.
— Това, което аз получавам в замяна, е неоспоримата истина, че моят съпруг ме оставя сама сред строгите обичаи и непознатата обстановка на едно място, пълно с чужди хора.
— Ние не сме чужди хора — прекъсна я Тимъти с окуражаваща усмивка. — Вече не сме.
Като жена, която никога не се предаваше на самосъжалението или на мрачните мисли, Лиз отблъсна представата, която нарисува с думите си и отвърна с ослепителна усмивка.
— Все пак… — започна несигурно Друзила.
Лиз веднага заподозря, че това бе колебливо встъпление към деликатен съвет, какъвто можеше да очаква от момиче, отгледано според строги норми на поведение. Тя се усмихна, макар и малко накриво.
— Има едно ограничение, което може би ще се налага да съблюдавате. — Дру нервно набра полата си, сякаш това можеше да й помогне да набере смелост. — Недейте да яздите като мъж или рискувате да шокирате околията.
— Не бих го направила и днес, ако чичо ви не ме беше вбесил — Лиз се усмихна извинително и посочи към огнената си грива, която се бе разплела по време на лудото яздене. — Родена съм с лесно възпламенима природа, която гори така, както и косата ми. Но макар че предпочитам да яздя така и в моето ранчо в Уайоминг да имам няколко чифта поли от еленова кожа, разцепени по средата, за да мога да яздя в далеч по-удобното положение — не бих отправила подобно предизвикателство към тукашните правила — една палава усмивка надви извинителната. — Поне в този първи ден.
— Ще запомним за лесно възпламенимата ви природа и ще се постараем да останем във вашия списък от приятели. Нали така, Сили? — Тимъти потисна усмивката си, когато очите му се опулиха в пародия на страх. — Понеже по всичко личи, че сте не по-лош стрелец, отколкото ездач. — При това той отметна глава назад и по-светлите кичури в косата му привлякоха слънцето. — Зная няколко мъже и нито една жена, които могат да се справят с Миднайт, както вие го правихте.
— Аз наистина стрелям добре — потвърди Лиз, свивайки рамене, за да смекчи това, което инак можеше да се разбере като хвалба. — На ранчото това бе единственият начин да се оправиш с крадци на добитък и други мерзавци.
Това споменаване веднага възбуди вълнение. Не у Тимъти, както може би очакваше Лиз, а у миловидното плахо момиче до него.
— Влизали ли сте в схватка с крадци на добитък? — попита Дру с благоговеещ тон.
— Ти пак си чела тези евтини долнопробни книжки, така ли е? — запита я Тимъти и сви устни с престорено отвращение. — Ако майка ти ги намери, ще те накаже да останеш в Ашли Хол за през целия сезон.
Дру изгледа гневно този, който я прекъсна, но това трая кратко. В следващия момент тя се обърна в очакване към Лиз.
Осъзнавайки, че сега, след като бе започнала, нямаше друг избор, освен да задоволи любопитството на момичето, Лиз склони великодушно и не без известно удоволствие.
— Лично съм се сблъсквала с крадци само веднъж. Иначе, това е задължение на надзирателя ми и на другите момчета. Но в този случай яздих заедно с тях до южните пасбища, за да проверя дали…
Разказът на Лиз скоро омагьоса и двамата й слушатели с описанията на безкрайните пространства, където свободно пуснатият добитък изкушаваше тези, които нямаха морални задръжки. Дру така поглъщаше ефектния разказ, че когато той свърши, тя едва ли не бе разочарована, че злодеите не бяха застреляни на място, а вместо това заловени и завлечени при шерифа, а по-късно изпратени на съд.