За да опипа почвата, Лиз зададе въпрос с престорено недоумение.
— Тимъти, а ти като един Брант нима нямаш право да бъдеш тук?
— Имението Ашли принадлежи безусловно на този, който държи титлата. Независимо от това, след като Грей стана мой настойник, аз прекарах детството си, както и ваканциите си, тук. Винаги съм бил добре дошъл… до последния сезон, когато и чичо, и леля настояха да огранича посещенията си само до онези, за които съм получил официална покана.
Устните на Тимъти се изкривиха болезнено, но като видя огънчетата, пламнали в сините очи, се усмихна и каза:
— Не обвинявам Грей. Наистина. Не обвинявам дори леля Юфемия. Тя приема присърце отговорността си за Сили, а Грей се чувства задължен да подкрепи решенията на сестра си. Моите перспективи са всичко друго, но не и това, което тя търси у един кандидат за ръката на дъщеря си. Наистина, аз нямам нищо… с изключение на скромния доход от дяла на родителите ми и известния респект, който се полага на моето недобре платено положение като председател на камарата на лордовете.
— Но той има перспективи — запали се Дру и го хвана за раменете. — Ще се кандидатира за представител на нашия регион в парламента. И ще спечели, зная, че ще спечели.
— Още едно лошо платено положение — прекъсна я Тимъти, но Дру не му обърна внимание и продължи.
— Имам наследство от имението на баща ми, което чака момента на омъжването ми. С него смятам да подкрепя каузата ма Тимъти.
— Не, няма да направиш това! — твърдо отказа Тимъти, докато нежно потупваше ръката на Дру. — Самата ти мисъл за подобен план ще ни лиши от надеждата за съвместно бъдеще. А и не бих позволил това да се случи — той смекчи строгите думи с нежна усмивка. — Трябва да пазиш наследството за нашите деца.
Първоначално Дру изглеждаше готова да спори, но споменаването за деца разтопи бунтарското й изражение в поредното очарователно изчервяване и замечтан поглед.
След няколко мълчаливи минути Лиз нежно побутна двамата, които бяха на път да се изключат от външния свят.
— Казахте защо не бива да сте тук, но не и защо сте тук.
— Сега, когато сесията на парламента наближава, заради положението ми в камарата на лордовете чичо ми и леля ми вярват, че съм в Лондон. И поради това ние със Сили можем да се срещаме, макар и тайно. През последната седмица отседнах в Тилтън Армз в селото и се срещаме тук всеки ден — засмените му очи станаха сериозни, а изражението мрачно. — Въпреки всичко утре по това време ще трябва да съм на път за града. Това ще бъде в навечерието на церемониалното откриване от кралицата на сесията на парламента и очакваната от всички вечер, през която лорд и лейди Кардингтън ще бъдат домакини на първия голям бал за сезона.
Лиз складира информацията за бала и откриването на парламента в един ъгъл на съзнанието си и се върна на по-важния въпрос.
— Вие сте били осъдени на изгнание от семейството заради Дру… така ли е?
Това не бе точно въпрос и Тимъти, все още разстроен, кимна енергично.
— Ние се обичаме! Пламенно заяви Дру. — Но макар и да съм сигурна, че ще успеем да убедим чичо Грей да се съгласи с нашата женитба, мама не ще поиска и да чуе за това. Тя е твърдо решена, понеже баща ми е бил маркиз и титлата е преминала към един далечен братовчед, в никакъв случай да не се оженя за човек от по-долно потекло.
— Докато аз, като син на по-млад брат, не притежавам никаква титла. — Тимъти съжалително разпери ръце. — Нито имам изгледи да се сдобия с такава, въпреки, предполагаемия ми благороден произход.
— Не и ако чичо Грей се сдобие с наследник.
Ужасен от неволния намек на любимата си, Тимъти побърза да поправи впечатлението на новата дукеса.
— Не бих желал титла на такава цена. — Той хвърли критичен поглед към Дру. — И трябва да кажа, Сили, че времето е много неподходящо за предложение на такава една възможност.
Страните на Дру се заляха от руменина, още по-ярка от преди, но отново сгълча Тимъти:
— Езикът ти е ужасен и това е една от причините, поради които мама не те одобрява.
Въпреки че лекото смръщване на тъмните вежди предизвика извинителната гримаса на Тимъти, Дру, без да губи повече време, погледна новата си леля с молба за разбиране.
— Обичам чичо Грей. И двамата го обичаме.
Лиз знаеше, че двамата се чувстват неловко заради споменаването на наследника, който се предполагаше, че тя трябва да даде. Тя махна с ръка и ги разсея с въпроси за бала, споменат от Тимъти. Скоро им предложи дързък план, който, за нейна изненада, спечели веднага безрезервната подкрепа на плахата Дру. Тимъти се поколеба, несъмнено преценявайки риска за кариерата си, но също се съгласи с плана, който щеше да ги накара да се чувстват свободни — поне в продължение на една възторжена нощ. Още повече, че това беше свобода, чиято цена, изразяваща се във вина, Лиз бе предложила да плати.