Лиз бе отново удобно разположена в луксозна карета. Но този път се наслаждаваше на всяка подробност — от удобството на меките кожени седалки до меката светлина, разнасяща се от газовата лампа в края на абаносовата карета.
За първи път в живота си Лиз съзнаваше в какво бе облечена и бе уверена в начина, по който изглеждаше. Преди да отиде в Париж интересът на Лиз към модата започваше и свършваше с прегръщането на идеята на американския запад за разцепените поли, които улесняваха язденето. Но по време на престоя си на Рю дьо ла Пе тя разви благоговейно възхищение към Шарл Уърт. Великият царедворец бе изпълнил предсказанието на Грей и бе й отделил много внимание, което, както много хора я уверяваха, бе особена чест. Мосю Уърт с магическа пръчка — разбивайки правилата, които Лиз прилагаше, с цел да компенсира ярките си цветове — бе създал творения, които направиха чудеса с външния й вид. В новия й гардероб имаше дрехи във всякакви уникални цветове — от лъскаво прасковено до искрящо синьо-зелено. Имаше и дрехи за всевъзможни случаи.
Да, Уърт наистина бе магьосник. Иначе не би могъл от прекалено живописната здравенячка да направи първокласна красавица, каквато тя се чувстваше в това екстравагантно творение — черна бална рокля, която той считаше за венеца на своята работа. С всяка нейна стъпка брилянтният й оттенък проблясваше като светкавица в нощно небе. В съчетание със сапфирите на Ашли тя бе просто главозамайваща.
Блуждаещите мисли на Лиз бяха събрани от звука на конските копита, първо по твърдо отъпканата земя и после по неравните улици на града, докато накрая закънтяха по паважа на площадите, където живееха благородниците с титла.
— Пристигнахме — жизнерадостното оповестяване на Тимъти не успя да прикрие нервната му тревога от това, което възнамеряваше да направи.
Лиз бе видяла официалната покана, която той бе получил. Бе написана с медни букви на фина хартия. Проблемът бе, че нито тя, нито Дру не бяха получили покани, но Лиз бе убедила Тимъти, че ще му бъде простено, ако заведе две непоканени дами — като се има предвид кои са те. Гризяха го съмнения дали рискованото начинание бе разумно. За нещастие същите съмнения атакуваха безмилостно и нейната решителност. А това бе безсмислено. Бе прекалено късно да се връщат назад. Със свито сърце и с представата за гнева на Грей Лиз се наклони напред и надникна през прозореца към мястото, което бе крайната им цел.
В чест на събитието факли, поставени в богато орнаментирани свещници от ковано желязо, заместваха газовите лампи от двете страни на вратата. Те изливаха мека светлина върху червената пътека, която бе разстлана по алеята и стръмното стълбище до двойната врата. Тази внушителна гледка допълнително попари първоначалното задоволство на Лиз от предвидения план за бунт срещу несправедливите изключения. Тя се дръпна рязко назад, когато лакей в ливрея отвори вратата на каретата.
Тимъти излезе и се обърна да подаде ръка на двете дами. После, с по една прекрасна жена от двете си страни и нарастващ страх, той тръгна по пътеката и се изкачи по стълбите към Лорд и лейди Кардингтън, които посрещаха гостите.
— Лейди Кардингтън — Тимъти овладя нервното треперене на гласа си и изпълни заучен дълбок поклон, — позволете ми да ви представя новата дукеса на Ашли, Елизабет Хюс Брант.
Дребничка и крехка жена, попрехвърлила средна възраст, Лейди Кардингтън изтръпна, но благодарение на опита си успя да овладее изненадата и бързо да прецени неочакваната ситуация. Само един-единствен поглед върху сапфирите на Ашли й бе необходим, за да реши каква посока да вземе.
— Чарлз, удостоени сме с честта първи да приемем в нашия малък кръг една нова особа — умело представи тя Лиз на високия си, изискан съпруг.
— И то каква прекрасна особа.
Домакинът галантно изрази признанието си на Лиз, докато едно проблясване в иначе безизразните му очи придаде искрено звучене на комплимента. Жена му вече приветстваше братовчеда на дука и неговата племенница.
След посрещането им в предверието тримата се придвижиха навътре, придружавани навсякъде от ярката светлина, както и от звуците на оркестър. На вратата на балната зала Лиз поглъщаше в забрава великолепието на гледката и дори не забеляза приятното раздвижване от одобрението, което предизвика появяването им сред гостите. Тя поемаше богатите звуци на цигулките, гледаше омаяно нагоре, където полилеите с безброй блещукащи свещи едва ли не закриваха тавана, после надолу към вихъра на цветовете по бляскавия мраморен кръг за танци. И през цялото време въздухът бе наситен с нежната миризма на множество цветя, а между хората грациозно се движеха лакеи, които балансираха чаши с шампанско и плодов пунш. Лиз с готовност призна, че никога преди не бе участвала в толкова пищно празненство.