— Сега, Лизи, социалните ми задължения изискват да ви върна на съпруга ви, а аз да танцувам с други — приветлива усмивка придружи тези високопарни думи на принца. — Но оставам с надеждата, че ще ви виждам на бъдещите събрания. Може би на партито у лейди Делмар този уикенд?
Грей се ядоса, че жена му е казала на принца името, което знаеше, че той не харесва. Като чу обаче предложението, той цял изтръпна, сякаш му бяха зашлевили плесница. За него бе ясно, че друга покана бе дискретно скрита в изречената, но знаеше, че наивната му съпруга американка не би могла да схване намека.
— Съжалявам, ваше височество — умело отклони опасното предложение Грей. — Жалко наистина, че Лилибет и аз няма да можем да дойдем. Тъй като ми е трудно да отсъствам от Лондон по време на сесиите на парламента, които са през седмицата, остават ми само уикендите за решаване на някои наложителни въпроси в имението.
Лиз гледаше отстрани изумително красивия си съпруг — определено най-красивият от всички присъстващи мъже. Лилибет? Повтори си на ум името тя. Колко добре прозвуча то при неговия плътен глас. Но едва забележимата гневна гримаса, която смрази за момент привлекателните черти, й подсказа раздразнението му от това, че принцът я бе нарекъл Лизи. Това несправедливо раздразнение възпламени отново темперамента й, изгаряйки без остатък зародилите се угризения заради дръзките й действия. Граф Хейтън бе танцувал с нея първия танц и той бе човекът, който я представи на принца. Нещо повече, той бе настоял тя да го нарича Лорънс и бе казал на негово височество съкратения вариант на името й. При тези обстоятелства дори и Грей не би могъл да изисква от нея да откаже на принца позволението да се обръща към нея с малко име, още повече, че самият той бе настоял тя да го нарича Бърти.
Във всеки случай, фактът, че се бе осмелила да се противопостави на решението на Грей да я остави в Ашли Хол, несъмнено щеше да го убеди, че тя бе способна на всичко. Достатъчно бе да се замисли за непочтените средства на баща й, за да си обясни нейните като семейна черта и да затвърди ниското си мнение за нея, която толкова се различаваше от неговите очаквания. Тази мисъл едва не я обезкуражи, но тя не желаеше да се чувства виновна за това, че съпругът й, който я бе изоставил, сега така несправедливо я обвиняваше за нещо толкова дребно. За нещастие обаче нейната решителност не бе достатъчна, за да не й позволи да я заболи от това, че той й приписа още една вина.
— А, добре — благо се усмихна Бърти на дука, при което завиши глас, за да е сигурен, че ще бъде чут от една болезнено слаба жена на средна възраст, която се навърташе наоколо. — Поне, сигурен съм, че нейна светлост ще бъде добре дошла на чая в Холсън Хаус утре следобед.
Преди някой от двамата да отговори, дочулата разговора им пристъпи напред. Лейди Холсън бързаше да отправи покана заедно с обещанието, че рано на другата сутрин нейна светлост ще получи официална писмена покана, както и лейди Юфемия и дъщеря й.
Принцът се усмихна одобрително и поведе лейди Холсън към танцуващите двойки. В същото време Лиз бе поканена от изискан мъж в униформа, когото тя намери за много внушителен, макар и да не можеше да разбере какъв бе рангът му. Поглеждайки към мрачния си съпруг, Лиз кимна и грациозно прие ръката в бяла ръкавица.
През следващите два часа тя танцуваше с най-различни мъже на всякаква възраст. Лицата на всички тях се сливаха в съзнанието й. Притесняваше се, че може по-късно да се изложи, като няма да е в състояние да си спомни името на нито един, освен Лорънс, който бе настоял да танцува за втори път с нея. Но нито веднъж съпругът й не си направи труда да я поведе към блестящия мраморен кръг. За Лиз това означаваше подчертано, макар и деликатно отблъскване.
Щеше му се да не се налага, но въпреки това Грей остана на края на дансинга, като не изпускаше от поглед кралицата на бала. Покрай стените бяха наредени столове за придружителките на младите момичета и вдовиците на благородници. Лейди Юфемия беше там. За щастие няколко други мъже също нито танцуваха, нито се оттегляха в залата, в която мъжете обичаха да прекарват времето си в сериозни дискусии. Заслушан с едно ухо в оплакванията на един отдавна уволнил се генерал за неправилния подход към зулусите, Грей наблюдаваше една разгръщаща се пред очите му любопитна сцена.
Когато оркестърът забави ритъма, един дребен, пълничък мъж в напреднала възраст пристъпи решително към Лиз. С един заплашителен поглед на черните си очи, които едва се виждаха от тлъстите гънки около тях, човечето отпрати много по-младия мъж, също пристъпил да покани Лиз.