— Аз съм маркиз Поксуел — заяви победителят в безмълвното състезание, след като противникът му се сля с ненамаляващото количество хора на дансинга. — И моля ваша светлост да ме удостои с честта за този танц.
Развеселена от лекотата, с която този по-стар, но явно влиятелен мъж бе прогонил красивия младеж, Лиз склони. Той пое ръката й и Лиз прие като предизвикателство да валсира с толкова по-нисък от нея кавалер, че брадичката й бе на едно ниво с върха на напълно плешивата му глава. Още повече, че след няколко стъпки той започна да издиша йод трудната задача да бъде в ритъма дори на това бавно темпо.
— Миналия сезон… — той не издържа повече и забави темпото до изпълнението на една четвърт от стъпките. Това му позволи да говори, за да постигне целта, заради която се бе впуснал в тази иначе омразна му дейност — аз направих предложение на вашата племенница и бях насърчен да го подновя през тази година. — Главата му се дръпна доста назад, за да погледне настойчиво бляскавия поглед на дукесата. — Това е, разбира се мнението на втората й майка. Потърсих ви, за да ви попитам за вашето.
Лиз едва не се препъна. О, тя го разпозна като някогашния кандидат на Дру още в момента, в който той се бе представил, но не бе очаквала тази директна молба от един непознат.
— Пристигнах в Англия само преди няколко дни и все още се ориентирам. — Усмихна му се съжалително тя. — Страхувам се, че досега не съм имала много възможности да си съставя мнение за семейството на съпруга си.
— Но без съмнение сте се запознали с девойката?
— Да, наистина, запознах се лейди Друзила, както и с втората й майка. Но всичко, което мога да ви кажа със сигурност е, че лейди Юфемия подкрепя вашето предложение със значителната тежест на своето влияние.
Старият пер кимна с глава, при което бузите му се разтресоха.
Гледката даде на често неуважителното чувство за хумор на Лиз ексцентрична насока, което рискуваше да провали и без това трудната задача да владее изражението си. Тя гледаше към човека, плешив и с гънки отпусната плът от брадичката чак до гърдите, блестящо облечен в богато бродирана жилетка от една по-ранна епоха, и й се стори, че вижда пуйка. Да, точно така, пуйка, също като онази, която готвачът на Дабъл Ейч държеше в курника зад плевника. Тя овладя напиращия в гърлото й смях, но не успя да угаси присмеха в очите си.
Лорд Поксуел не забеляза нищо. Бе доволен от отговора и от това, че танцът свърши. След което, както може да се очаква от един старомоден и благопристоен мъж, отведе дамата до мястото, където беше семейството й, по-точно, където бе лейди Юфемия. Но като разбра, че напразно се надява за един поглед от страна на младата жена, която бе темата на разговора им, набързо се извини и бавно се отправи към друга групичка.
След оттеглянето на маркиза вниманието на лейди Юфемия се насочи към дукесата, чието присъствие бе неочаквано и нежелано. Както бе седнала сред група недоброжелателно настроени почтени жени, всички принадлежащи към една отживяла и по-строга епоха, тя повдигна цененето си и погледна със зле прикрита неприязън към шокиращата рокля на американката.
Лиз се усмихна предизвикателно, макар и да заговори с най-сладкия си тон.
— Виждам, че одобрявате забележителния вкус на брат си. Заедно с мосю Уърт обсъдиха всяка подробност на тази дреха.
След като се наслади на реакцията на Юфемия, чиито очи станаха студени като гранит, а гръдта й се наду от възмущение, изпълвайки докрай корсета, Лиз невинно прехвърли вниманието си върху танцуващите двойки.
Тази вечер Лиз бе открила един изненадващ факт: че в тези събирания на обществото имаше много забавни моменти, от които можеше да се извлече известно удоволствие. За съжаление имаше и моменти на съкрушителна скука — тогава, когато партньорът ти се впуснеше надълго и нашироко да обяснява по какви специални начини можеха да бъдат избегнати неудачните ходове на командването при исторически войни.
— Къде витаете, скъпа? — засмя се гласът, който зададе въпроса.
Опомняйки се, Лиз се обърна послушно към граф Хейтън, който стоеше смущаващо близо.
— Извинете, възхищавах се на съвършените стъпки на танцьорите.
Извинението беше глупаво, но свърши работа.
— Елате — примами я Хейтън с обигран чар. — Позволете ми да ви отведа към дансинга, за да прибавите изумителния си тоалет към общата композиция.
Докато зад любезната усмивка криеше чувството си на безпомощност, Лиз погледна към ръката, която той й подаде, така сякаш й бе подал отрова. С предложението си за трети танц той я поставяше в ужасно неловко положение и трябва да знаеше, че това е така. Тя присви очи, а в същото време усещаше съвсем ясно пренебрежително укорителния поглед на лейди Юфемия върху себе си.