Лиз знаеше, че трябва да откаже, но не бе сигурна как точно да го направи, за да не излезе грубо. Грей ловко я спаси от тази необходимост.
— Страхувам се, че няма да стане, стари приятелю. Последният танц на Лилибет принадлежи на съпруга й — без да дочака отговор, Грей пое Лиз в прегръдката си и я понесе в такт с валсовия ритъм.
С намерение да му благодари, Лиз погледна към ледено обвиняващия му поглед. Той очевидно не се съмняваше, че тя бе възнамерявала да приеме поканата на графа. Тя си припомни, че мнението на Грей за нейната нетактичност не бе нищо ново, но все пак с разтърсване на глава се опита да се отърве от болезненото усещане, което се породи у нея.
При вида на отчаяното движение на огнената глава и отпускането на рамене в знак на поражение, Грей се почувства виновен за това, че е попарил настроението на буйната жена. Не искаше това. Погледът му се замъгли от нежност и той леко стисна малките пръсти в голямата си длан, докато тя най-сетне отново погледна нагоре.
Лиз затаи дъх в объркване при безпрецедентната топлина на нежната мъгла, докато тълпата около тях постепенно избледня. Оставила се на водачеството на Грей и носена от танца, Лиз усещаше топлината му едновременно през ръкавицата и през сакото му. Макар и едва да се докосваха, телата им се движеха в пълна хармония. Опиянителната сила на неговата близост я потапяше в едно въодушевление, което, заедно с осезателното напрежение между двамата, ги пренесе в някакъв техен свят, в който те се разбираха без думи. Когато музиката свърши, им бе трудно да спрат, а за нея, невъзможно да се откъсне.
Грей бе не по-малко погълнат от магията на момента, отколкото красавицата в ръцете му, но мисълта, че любопитни очи не ги изпускат от наблюдение, го накара рязко да се освободи от невидимите нишки, с които тя го бе оплела. Те завършиха танца почти на същото място, от което бяха тръгнали — на няколко стъпки от недоволната си сестра и любопитните й приятелки. Почувства се грубо изтръгнат от приятното си убежище, Грей реши, че вече е време да избягат от тълпата.
— Време е да се сбогуваме с лорд и лейди Кардингтън.
Като погледна надолу, той видя, че разширените сини очи все още го гледат. Саркастична усмивка се изписа по лицето му, докато в същото време я побутна лекичко, за да я подсети да се обърне към сводестата врата, където отново стояха домакините им.
Когато той я взе под ръка, Лиз си спомни, че все още не е изпълнила една своя задача и се обърна към сестра му.
— Лейди Юфемия, щях да забравя да ви уведомя, че лорд Поксуел ми каза колко е щастлив да види Друзила отново в града. Той добави, че би било истинска благодат да види девойката… — съвършената имитация на интонацията на маркиза, както и на старомодния му изказ предизвика изблик на смях у една ниска пълничка лейди, която бе наблизо и въпреки, че бе с гръб, очевидно подслушваше — особено, ако му се позволи отново да я ухажва.
Като се питаше дали мъжът до нея потискаше напиращ смях, Лиз пренебрегна както изхилването на подслушвачката, така и ледения поглед на Юфемия. Това, което бе казала Лиз, си бе лъжа, но от благороден характер. Тя придаде повече достоверност чрез сполучливата имитация, която лейди Юфемия несъмнено бе схванала като обидна подигравка, каквато можеше да очаква от една недодялана американка, новачка в обществото. Целта беше, в случай, че благородната дама допуснеше тази информация до съзнанието си, да се почувства принудена да прости за неподчинението на дъщеря си. Както и да я убеди, че ще трябва да разреши на девойката да остане в града.
Грей бе поразен от жена си и удивително точното имитиране и трудно потискаше смеха си. Тя бе уловила безпогрешно снизходителното превъзходство в поведението на мъжа. За нещастие между публиката й беше и лейди Оксли, най-голямата клюкарка в цял Лондон. Единственото, което можеше да направи, за да предотврати опасността от влошаване на създалото се положение, бе да свали Елизабет от тази прекалено публична сцена. После, когато останеха сами в кабинета му в Брант Хаус, той щеше отново да внуши на тази невъзможна жена чувството за респект и за достойнство, което подобаваше на положението на дукеса Ашли.
Като постави ръката си върху нейната, Грей се спря да говори със сестра си, за да я уведоми как ще се разпределят, независимо от нейните предпочитания.