— Аз и нейна светлост ще се качим в каретата, в която пристигнахме с Вас. Това оставя само една възможност — вие и Дру да се качите заедно с Тимъти в другата и да го закарате до квартирата му, преди да се приберете в Брант Хаус.
Като котка, която надушва опасност, макар и временно успокоена от новината, че лорд Поксуел подновява ухажванията си, Юфемия настръхна наново. Тя погледна гневно към Грей, явно възмутена от разпределянето на Дру и Тимъти в тясното пространство на една карета.
Лиз знаеше, че другата жена не смееше публично да се противопостави на братовата си заповед. Но в гневното й изражение прочете решителното обещание, че после, като се приберяха в къщи, нямаше да му спести някои неща.
Така, както я бе приковал към себе си, Лиз почти нямаше избор и когато той се обърна, и тя трябваше да го последва към изхода. Истината бе, че не й се оставаше повече. При това разбра още нещо: че събития от подобен род могат да бъдат не по-малко уморителни от един цял ден работа на фермата Дабъл Ейч. Боляха я краката и раменете и тя си тръгваше с най-голяма охота.
Докато минаваха покрай множество хора, някои скупчени на групи покрай стените, други все още на дансинга, тя улови погледа на Дру, която се стараеше да укроти майчиния си гняв. По време на бала Дру бе танцувала с много партньори, но Лиз забеляза как сега тя хитро наруши обичая да избягва лорд Поксуел, за да приеме предложението му за последния валс. Когато маркизът върнеше Дру на лейди Юфемия, както непременно щеше да направи в края на танца, това би било огромна стъпка напред към целта й да остане в Лондон.
Непознат глас прекъсна мислите на Лиз и закова дука, а по този начин и нея, на място.
— Грейсън, стари друже. Къде си се крил цяла вечер?
Набит, малко по-висок от Лиз човек бе препречил пътя им. Престорено възмущение повдигна черните вежди, които биеха на очи заради неуместното си присъствие на една глава с изцяло бели коси.
Грей се изненада. Това бе мъжът, когото бе търсил, докато не зърна Елизабет. Този поглед бе прогонил всякаква мисъл за стария приятел ма баща му… и за нуждата от предварително обсъждане с него на въпроса, който щяха да предложат за дискусия; още един грях на сметката й.
— Търсих те на всички наши обичайни места, знаеш ли? — съжалително каза мъжът. — Ходих и при масите за бакара зад бюфета в стаята за закуски, и в стаята за разговори, където се водят обикновено любимите ти политически дебати. Но ти не беше там.
Маси за бакара? Лиз се зачуди. Бакара трябва да бе същата онази хазартна игра, за която бе разбрала, че е любима на тези аристократи и много различна от покера, на който тя бе играла с момчетата от фермата. Вероятно този човек бе прекарал вечерта тъкмо при игралните маси. Така отличаващ се с вида си, той със сигурност не е бил сред танцуващите или сред тяхната публика в балната зала, която тя изобщо не бе напускала, макар че не един партньор й бе предлагал да изпият по чаша плодов пунш в салона за закуски.
— Елизабет, позволете ми да ви представя един стар семеен приятел, сър Дейвид Ренуик. Дейвид, запознайте се със съпругата ми.
Лиз се усмихна любезно и протегна ръка. Бе сигурна, че през цялата вечер не бе виждала този мъж. Видът му бе толкова необикновен, че несъмнено би се откроявал сред тълпата от хора.
— Съпруга? — Сър Дейвид тържествено целуна ръката на Лиз, преди да се обърне отново към Грей. — Считам се за обиден. Не си си направил труда да ми изпратиш покана за сватбеното тържество? Какво би казал баща ти за такава обида на неговия приятел от училище?
— Стана съвсем набързо, сър Дейвид — пое инициативата Лиз, като знаеше, че американският й акцент щеше да изясни ситуацията.
— Боя се, Дейвид, че по това време не сме били на една и съща страна на Атлантика — иронична усмивка изкривяваше устните на Грей, докато той изричаше пестеливото обяснение, без да дава повече подробности в този час и на такова публично място.
Лиз се приготви за преценящия поглед, който се бе научила да очаква след толкова запознанства тази вечер. След миг критично присвити очи щяха да я измерят от глава до пети, сякаш искаха да отгатнат цената й. Но това не се случи. Вместо това към нея бе отправена широка добронамерена усмивка и сърдечни поздравления и към двамата.
След като прие доброжелателните слова на приятеля си, Грей побърза да зачекне темата, заради която бе дошъл на бала.
— Трябва да поговорим за предложения законопроект, Дейвид.
— Тъкмо затова те търсих — сър Дейвид кимна толкова енергично, че бялата му коса падна над черните вежди, които придаваха уникалност на лицето му. — Какво ще кажеш да се срещнем утре сутринта? Преди първи петли.