Що се отнася до дука, всички, разтревожени за неговото състояние, решиха, че някой ще изтича до съседната конюшня или гостоприемница да вземе един варел. След което прислужниците на двамата благородници ще повдигнат този край на оста, който бе загубил колелото си и ще го поставят върху варела, като по този начин каретата щеше почти да възвърне нормалното си положение.
— Но най-напред, ваша светлост — заговори вежливо кочияшът, — ако можете да се изправите и да се покажете през отвора, ние ще ви помогнем да излезете от каретата.
— Не! — моментално отказа Лиз. — Докато се вдига каретата, не ще има какво да предпази дука да не падне настрани, което може да влоши нараняванията му, а и да предизвика нови, още по-опасни.
Решителното припламване в погледа й направи необходимото впечатление, за да предотврати всякакви по-нататъшни увещания… и да отвлече вниманието така, че никой да не забележи сребърното проблясване между неговите плътни черни ресници.
За безопасност, вратата, така трудно отворена, бе оставена полуоткрехната върху рамката си. И докато другите се готвеха да изпълнят предварително уточнените действия, Лиз предпазливо се настани обратно до ранения. Разхлаби вратовръзката му и с единия край попи вече започналата да се съсирва кръв от раната му. Същевременно се опитваше да заеме по-стабилно положение заради евентуалната необходимост да поеме значително по-голямата му тежест върху себе си.
Съсредоточена в това, Лиз не забеляза неуловимата усмивка, която мъжът не успя да овладее.
— Готови, момчета! На три!
При призива на кочияша отвън Лиз напрегна всеки свой мускул в готовност.
— Едно… две… три — вдигай!
Колата се вдигна толкова високо, че хвърли Лиз и нейния товар в противоположния ъгъл. Грейсън се отпусна безжизнено върху нея, с едната си ръка около кръста й, с която той, без тя да усети, я беше подкрепил, когато с трясък каретата бе доведена само малко по-ниско от нормалното ниво.
Сърцето на Лиз затуптя силно, когато лицето на Грей се зарови между ухото й, оголено от разрошената коса и сапфирената платка по рамото и гръдта й. Несъмнено тя реагираше така, защото, макар и предварително да знаеше какво трябва да направи, все пак се затрудняваше да държи Грей безопасно изправен. Това бе лъжа, призна си тя в изблик на откровеност. Тя не пожела да търси причината за тези „сърдечни трепети“, тъй подобни на онези, от които преливаха глупавите момичета от училището на мис Браун при вида на първия срещнат хубав мъж.
— Ваша светлост, ако разрешите, ние със Стебинз ще пренесем дука в каретата на лорд Оксли — с тези думи церемониалният кочияш на Ашли отвори вратата на колата. Въпреки че шапката му я нямаше, единият му ръкав бе разкъсан и ръкавиците му изкаляни, той бе пример за самообладание. — Негово благородие предложи да закара вас и съпруга ви до Брант Хаус, докато Стебинз в същото време ще вземе файтон, за да доведе семейния лекар. Аз ще остана тук да пазя каретата и да се погрижа за поправянето й.
— Ние в Америка сме чували много за невъзмутимото спокойствие на английските икономи и тяхната способност да се справят с всяка възможна трудност — с ръце обгърнала съпруга си, Лиз продължаваше да се усмихва на прислужника, който не само бе предложил начина, но и бе ръководил тяхното освобождаване. — Тази вечер вие доказахте, че така постъпват всички английски прислужници и аз ви благодаря от сърце.
Макар че се поклони скромно, кочияшът не можа да сдържи задоволството си и каза:
— Трябва да призная, че аз съм икономът на Брант Хаус. Кочияшът се разболя този следобед и тъй като помощник-кочияшът бе пуснат в едноседмичен отпуск, решиха аз, тъй като преди години бях обучаван за кочияш, да поема поводите за една вечер.
— Не бих пожелала никому да е болен… — леко захапа Лиз долната си устна, преди да грейне в усмивка по-бляскава и от косата й. — И все пак не мога да не смятам, че направо Господ Бог ви е изпратил тук тази вечер.
От мястото си тя не можеше да види лорд и лейди Оксли, но чу недоволно мърморене, което я подсети, че те двамата губят търпение. Тя моментално се зае наново с осъществяването на задачата да занесат Грей в къщи, където лекарят ще се погрижи за него.
— Отново ви благодаря за това, че се справихте така блестящо със ситуацията — каза Лиз на кочияша — иконом. — Но сега бих оценила помощта ви при пренасянето на дука в каретата на Оксли.
Лиз се сепна, когато товарът й внезапно се изправи с присмехулна усмивка.
— Благодарен съм за предложената помощ, но тя не е необходима сега, след като аз вече съм в състояние да се придвижа сам до каретата на техни благородия. Нямам нужда и от лекар. Едно наплискване със студена вода и няколко часа почивка ще са достатъчни да възвърнат нормалното ми състояние.