— Трябва да ви прегледа лекар — заувещава го Лиз.
Грей махна с ръка.
— Защо да притесняваме човека заради едно най-просто удряне на главата.
Като видя как с нежния си пръст тя посочи към петното на ризата му и прасковените устни се отвориха, за да го разубедят, той продължи и по този начин не й позволи да се доизкаже.
— Раните по главата обикновено кървят повече, отколкото е оправдано при подобни незначителни наранявания.
— Но вие бяхте изпаднали в безсъзнание.
Не бе толкова лесно да разубедиш Лиз, не и когато тя бе убедена в правотата си.
— Така ли е? — повдигна се една черна вежда. — Или се наслаждавах на вашите неотклонни грижи?
Грей изчака тази полуистина да разпали темперамента й. Ударът на вратата в слепоочието му бе причина да изпадне в безсъзнание за известно време, но след това той бе възвърнал сетивната си способност. Но предпочиташе Елизабет да си мисли друго. Смяташе, че иначе би могла да се подмами да тръгне по път, който бе опасно да се следва.
Лиз внезапно изтрезня от изненадата. Мисълта, че той се е възползвал от ситуацията, за да се държи толкова интимно с нея, я вбеси. Това коварство затвърди у нея убеждението, че и той бе виновен не по-малко от баща й за улавянето й в капана на този брак.
— Защо се бавите? — извика един глас с раздразнение.
— Моля, простете, че ви задържаме, Оксли. Спрях, за да уверя моята любяща съпруга, че не се нуждая от медицинска помощ.
— Ашли! Сега сте добре, нали? — възрастният лорд се бе приближил, за да надникне в мрака на каретата.
Грей излезе на улицата, с което накара лорд Оксли да отскочи крачка назад и с това разпръсна натълпилите се хора. Лиз пое с неохота подадената й ръка, а после не успя да попречи на съпруга си да притисне пръстите й отново в извивката на ръката си, когато я поведе към каретата.
След като и двете двойки се настаниха вътре и колата потегли, Лиз усети с раздразнение потайните любопитни погледи на другите двама.
— Трябва да поговорите сериозно на кочияша си — приел ролята на мъдър настойник, лорд Оксли се изпъчи, като съветваше и упрекваше бащински. — Колелото на една добре поддържана карета никога не би се разхлабило, камо ли да се извади напълно. Хората ви са проявили небрежност щом не са проверили старателно всяка сглобка.
— Учудващо е, че изобщо сте стигнали до приема, като се има пред вид колко бързо се извади след това — лейди Оксли преценяваше впечатлението, което направи намека й, че ако всичко е било изправно в началото на вечерта, очевидно е, че злополуката е резултат от саботаж.
— Наистина — Грей кимна с привидна дружелюбност, но стоманените очи изразяваха решителността му да разбие всяко съмнение както по отношение на добрата работа на хората му, така и относно възможността от евентуален заговор. — Аз ще проуча въпроса, разбира се. Но имам достатъчно голямо доверие в екипа си, за да не допусна простия факт, че една машина нерядко не дава никакви външни признаци на износване и макар и да ти служи безупречно, с времето се изхабява, докато един ден просто се поврежда. — Той сви рамене. — Сигурен съм, че ще открия причината за инцидента, за да не се стигне до друго по-злополучно произшествие.
Лиз се съмняваше. Въпреки това, тя прояви рядка сдържаност и замълча. Останалата част от, слава Богу, краткото им пътуване до Брант Хаус премина в гробно мълчание и усмивки на ледена любезност. Грей подпомогна Лиз при слизането им от каретата, когато пристигнаха. Тя бе обзета от такова благоговение пред сдържаната елегантност на високата сграда, че едва чу, когато съпругът й повторно увери техните благодетели, че се чувства добре.
— Ваша светлост! — младият лакей, който отвори врата, се изплаши като видя окървавения дук. — Къде е Елисън? Съжалявам. Мислех, че е с вас.
В объркването си той забрави всяко чувство за благопристойност и се измъкна покрай тях, за да види непознатата карета, която се отдалечаваше.
— Къде е колата?
Той влезе обратно и в противоречие с изискванията на етикета затръшна вратата, след което нервно се обърна към странната гледка на ранения си господар и непознатата червенокоса жена.
— Какво се е случило, сър?
— Аз съм добре, Харис, но каретата загуби едното си колело. Елисън и Стебис останаха да се погрижат за поправянето й и прибирането й в конюшнята.
При тези необичайни обстоятелства, вместо да смъмри новоназначения лакей за недодяланото посрещане, непристойно, но разбираемо за човек, който е изправен пред ситуация, надхвърляща опита му, Грей му се усмихна леко, но окуражително.