— Събуди мисис Елисън, за да може да приготви синия апартамент за съпругата ми и да донесе вана в моя.
Харис не успя да скрие изненадата си, но кимна няколко пъти и бързо се обърна, за да изпълни поръчаното.
Вниманието на Грей се премести върху жената до него.
— Преди да се отдадем на почивката, която за мен и без това е вече скъсена от уговорката ми със сър Дейвид, трябва да ви помоля да ме придружите в библиотеката.
Тъй като ръката й все още бе хваната в неговата, Грей приведе в изпълнение нареждането си само като я повлече към стаята.
Лиз не можеше да откаже, без да направи сцена, а и не искаше да е на езика на прислужниците повече, отколкото предполагаше неочакваното й появяване. Междувременно споменът за това, което се бе случило при предишните две негови покани в кабинета, събуди защитната й реакция.
Библиотеката бе една хубава стая с рафтове книги от горе до долу на двете стени, докато третата бе цялата прозорец, пред който падаше тъмнозелено перде от кадифе. На четвъртата имаше голяма мраморна камина с ракли от екзотично дърво от двете страни. Имаше и масивно писалище от дъб и зелена кожа, с гръб към прозореца и с няколко огромни облицовани в кожа кресла пред него. Грей й посочи едното от тях, докато той седна зад внушителното писалище.
Макар че тази стая съвсем не приличаше на строгия кабинет на мис Браун, Лиз се почувства така неловко, сякаш я бяха пренесли назад във времето. Тя отново се почувства като непохватна ученичка, която чакаше със сведена глава пред вездесъщата сила да я нахока. За да отпъди този образ, както и за да престане да се чувства принизена до ролята на покорна съпруга, преди още да заговори Грей, тя възобнови темата, която знаеше, че той вече бе забравил.
— Наистина трябваше да повикате лекар. Изтънчените дами от вашата среда може да не ви упрекнат за това, че така пренебрегвате опасността при рани по главата, но от моя опит в Дабъл Ейч зная, че е лекомислие да не се обърне по-сериозно внимание.
Лиз изпита вътрешно задоволство при мрачната физиономия, предизвикана от думите й. Е, какво като преувеличаваше малко. В същността си казаното бе истина. Тя бе видяла как едно момче, хвърлено от див кон при опит да го обуздае, бе умряло от удар по главата с копито. Овладявайки потръпването от мрачния спомен, тя продължи с опита си да провали лекцията на дука.
— И още, не можеш да очакваш да ти повярвам, че износено колело може да бъде причината за изскачането му от една така добре поддържана кола, каквато е твоята.
Когато лицето му стана непроницаемо като камък и очите му се вледениха, Лиз осъзна, че е попаднала на слабо място. Изглежда тази история бе по-дълга, отколкото тя можеше да предположи.
— Доведох ви тук не за да дискутираме тези въпроси. И тъй като и двамата се нуждаем от почивка, не мога да ви позволя да губите повече време за незначителни теми.
Лиз изтръпна и усети как се свива като в черупка, тъкмо това, което без съмнение бе целил той.
— На много пъти съм се опитвал да ви внуша — явно неуспешно — колко е важно да олицетворявате респекта, подобаващ на моето фамилно име… и на титлата ви.
Лиз изправи гръб, повдигна брадичка и засвятка с очи.
— Нима по някакъв начин съм посрамила едното или другото на бала тази вечер?
Грей пое дълбоко въздух, за да сдържи нарастващото си раздразнение. Не, тя не беше посрамила нито едното нито другото, но очевидно изобщо нямаше представа как непрекъснато бе на ръба да го направи. Докато обмисляше дали е разумно да я предупреди за присъщите на приемите опасности, тя отново заговори.
— Дори, струва ми се, трябва да признаете, че доказах способността си да не се обезлича в общата сцена на вашето общество. Какво би казал вашият принц, ако ме заточите отново в провинцията? — Грей направи още по-гневна гримаса, но Лиз продължи. — А и истината е, че вашите благородни дами, които си пъхат носа навсякъде, не се различават особено от тези, които аз познавам в Ню Йорк.
— Това не е „моето общество“. — Само Елизабет бе в състояние толкова бързо да разклати привидното му спокойствие. — Ненавиждам безкрайно повтарящите се безполезни разхищения и безсънни нощи. Участвам в тях единствено заради парламентарните си интереси и заради задълженията към моето положение.
Лиз се изненада от искреното му отвращение. Това й напомни разговора на Дру и Тимъти за безрезервното посвещаване на чичо им на някои каузи, но тогава бе заподозряла, че го прави по-скоро за да се представи в обществото, отколкото от искрени подбуди.