— Истина е обаче, че ще се наложи да останете в града, особено сега, след като в една вечер вие успяхте да станете любимката на сезона. Не ми вярвате, но аз откровено смятах, че като ви оставям в провинцията, ви осигурявам тъкмо този начин на живот, който бихте оценили най-много — това наистина бе вярно, макар и да бе също загрижен и за репутацията си, заради която бе решил да я държи настрана. — Сега вие не можете вече да избирате. От тази вечер до първи август оставате тук.
Това бе една тревожна перспектива, пред която Лиз се бе изправила по време на бала, но която не бе обмислила както трябва, преди да потегли от Ашли Хол. Тя прехапа долната си устна, ядосана от собствената си глупост. Представата за седмиците, месеците, които щяха да се занижат, я обезкуражи.
— И след като сте в Лондон за този период, вие се задължавате да приемете необходимостта да поддържате очаквания от нас имидж на щастлива новобрачна двойка, както тук, в Брант Хаус, така и навсякъде в града. Грей знаеше, че това бе единственият начин да се сложи край на клюките за внезапната им женитба, както и, което бе по-важно, да я предпази от дискретните, но все по-ясни намерения към нея на принца.
— Какво? — изсмя се тя. — Не можете да очаквате да се преструвам на обичана съпруга. Никога не съм била много добра по ролите и много се съмнявам, че бих успяла да изиграя такава, която е така далече от действителността.
Грей присви очи, докато вътрешно се съгласи с твърдението й. Ако имаше нещо, което можеше безспорно да й се признае, това беше, че тя бе напълно директна и честна. Той стана бавно и удоволствието от откриването на ключа към проблема предизвика саркастична усмивка на устните му. Трябваше само да се погрижи за това тя да стане точно такава, каквато той я искаше: заслепена от любов жена. Елизабет не приличаше на никоя от — жените, които бе познавал, и следователно представляваше предизвикателство — удивително съблазнително при това — и той щеше да се справи. Бе пречупил защитата й на два пъти и да повтори това нямаше да е трудно. Прелъстил и спечелил сам по-голямата част от жените си, той не се съмняваше в способностите си.
Едно малко дразнещо опасение му се натрапи. Ядосано отхвърли подозрението, че може би нямаше да се задоволи само с физическото й съблазняване. Зад тъмните плътни мигли очите на Грей се превърнаха в лед. Той бе страдал от подобни мъки по-рано. Бяха свършили при такава болка, каквато той се бе зарекъл никога повече да не допусне да го нарани. Не, той щеше да я съблазни, но тя нямаше да подкопае защитата му срещу несигурни емоции.
Очите на Лиз се разшириха, когато Грей започна да пристъпва все по-близо и по-близо. Тя не можеше да си поеме дъх и сърцето й заби бясно. Пак тези глупави трепети, които бе презирала някога у лекомислените момичета. Когато той се приближи достатъчно и посегна да я вдигне на крака, тя се задъха. Но както откри с изненада, тази реакция бе по-малко резултат на тревога или раздразнение, отколкото на очакване.
Грей усети смущението й и нежно наведе глава, внимаваше да не бърза, за да не прогони буйната жена със страстта си. Когато докосна с устните си тези на Лиз, нейните гъсти бронзови мигли се спуснаха върху страните й. Прилепила се към голямото му мускулесто тяло, Лиз се почувства противно слаба докато Грей доказваше каква коварна опасност можеше да бъде. Той я насърчи да се прилепи още по-плътно към него и тя безпомощно се подкоси, когато той я целуна първо по устата, после по шията и надолу към…
— Грей! Там ли си, Грей?
Резкият глас на лейди Юфемия прониза леката мъгла, отделяща Лиз от реалността. Вратата се отвори при едно не съвсем подобаващо на една дама дръпване.
— Исках да обсъдим тази твоя недомислица с разпределянето на Дру и Тимъти в една кола, но Харис ми каза, че колелото на вашата карета е изскочило.
Без да обръща внимание на жената, която все още бе в ръцете на брат й, Юфемия пристъпи напред с решителен поглед в гранитните си очи.
— А сега, Грей, налага се наистина да поговорим за вероятността Тимъти да предизвика нови неприятности!
— Не тази вечер, сестро. — Грей освободи Лиз от прегръдката си, но задържа ръката й. — Имам ранна среща със сър Дейвид, за да дискутираме важен въпрос — поради което имам нужда от сън. Така че желаем ти лека нощ.
— Хм, не съм и… — изпухтя лейди Юфемия, шокирана от отговора на Грей. Това трябва да се дължи на пагубното влияние на тази отвратителна американка. Макар и да бе дукеса, Юфемия не би я нарекла лейди!
Без да поглежда към никоя от двете, Грей поведе несъпротивляващата се Елизабет нагоре към спалните. Като не забравяше обаче своя план да опитоми младата си жена, на вратата на нейния апартамент той галантно взе ръката й, като докосна разтворените от изненада устни с една подкосяващо нежна целувка.