Лиз поглъщаше омаяно опасното въздействие на усмивката, която изкриви устните на дука. После той се обърна и я остави да гледа след него вцепенена като някоя лунатична.
Разтърсила глава, за да се освободи от хипнотизиращия облак, тя се залюля към определената й стая, усещайки, че опитите й да разсее мъглата бяха обречени на неуспех. Всичко, което се случи — от бала, през злополуката, до страстната целувка — бе задълбочило емоционалното объркване от натрупаните през този дълъг ден впечатления. Нежната целувка преди малко напълно разстрои мисленето й. С ръкавиците в една ръка, тя се понесе из новия си апартамент, едва забелязвайки луксозната обстановка или младата жена, която дискретно чакаше да й помогне с многобройните връзки на пищната бална рокля и с развързването на корсета.
Когато най-после Лиз се отпусна на огромно легло с четири табли и завеси от блестящ брокат, тя потъна в приятна сънна мъгла и се въртеше в безкраен танц в ръцете на мъж, който й бе ту враг, ту любим.
Глава седма
Лейди Юфемия седеше със свити устни — израз, който едва ли можеше да подслади атмосферата по време на закуската. Дори веселите слънчеви лъчи, които нахлуваха в стаята през високите прозорци с тънки белоснежни завеси и блестяха по приборите от сребро и кристал, стройно наредени върху една лъскава маса отстрани, не можеха да разведрят настроението в трапезарията.
Веднага щом прислужницата излезе, след като остави препечените филии и нов пълен чайник, лейди Юфемия се зае с мисия, към която бе подтикната изцяло от лоялност към семейството. Трябваше да се внуши на новопристигналата, че като дукеса на Ашли ще трябва да се съобразява с някои сериозни отговорности.
— Искам да ви обърна особено внимание върху необходимостта да осъзнаете, че е ваш дълг да поддържате неопетнена честта на съпруга си.
Гранитният поглед, който подчерта този упрек, се стовари тежко върху Лиз. Тя го понесе смело — повдигна брадичката си, за да отправи сдържана усмивка към строгия си съдник. Мина й мисълта, че благодарение на успеха си предишната вечер, тя бе задълбочила страховете на тази жена, че една нова съпруга би й отнела положението й в обществото като господарка в дома на дука.
— Балът у Кардингтънови бе удоволствие — започна Лиз без увъртания. — Възхищавам се на организационните умения, необходими, за да протече всичко тъй гладко, докато в същото време се опасявам, че аз лично бих се затруднила да се справя с такъв подвиг, бил той и в по-ограничени размери.
В действителност Лиз се чувстваше сигурна, че ако се наложи, би приела предизвикателството. Въпреки това обаче предпочете да подцени способностите си, за да омилостиви благородната си зълва, която я гледаше с подчертано мрачно подозрение.
— Благодарна съм, че сте тук, лейди Юфемия, за да планирате вероятно безбройните задължителни социални ангажименти, вашият опит и познанства с важни личности от обществото ви прави неоценима.
Небрежно захапвайки тънка препечена филийка, Лиз погледна под леко сведените си ресници, за да улови реакцията на по-възрастната жена. Похвалата поласка гордостта на Юфемия, но тя бе твърде реалистична, за да допусне няколко комплимента да успокоят нейната загриженост. Само една жена можеше да стои до Грей и да посреща гостите. Традицията изискваше тази жена да бъде съпругата му, дукесата. Дотогава, докато тази американка бе в къщата, тя винаги щеше да стои преди неговата благородна сестра. Мисълта за този неоспорим факт превърна сивите очи в гранит.
До този момент Дру бе седяла със затаен дъх, оставайки безмълвен наблюдател на една игра на дипломатично балансиране, което заплашваше да се наклони на една страна. Но сега антагонизмът, отразил се в твърдото изражение на втората й майка, налагаше тя да се намеси, преди да е избухнал открит конфликт.
Неочакваното появяване на Дру на бала предишната вечер бе рядък пример за бунт срещу майка й и успехът я окуражаваше. Тя предприе нещо, за да разсее нарастващото напрежение, нещо, което определено нямаше да бъде одобрено. Дру подхвана единствената тема, която със сигурност щеше да отклони разговора в друга посока. Тя би ядосала майка й, но също би й припомнила, че събитията са напреднали прекалено много, за да могат да бъдат върнати назад.
— Лизи, снощи бях възхитена от това как покорихте принца. И макар и да е всеизвестно, че той има слабост към жените, никога преди не го бях виждала така завладян от жена.