— Хммм — с презрителното си изпухтяване Юфемия изрази красноречиво мнението си за наблюдението на момичето. — Дру има ограничен опит. Само преди година напусна училищната стая и не бе в обществото, когато вниманието на принца бе привлечено от Джени Чърчил, после от лейди Консуело Мандевил, от Мини Пагет и още много жени — всичките американки.
Лиз почувства обидата по свой адрес, но не допусна да бъде хваната в клопката, нито дори да я признае, като погледне към източника й. Вместо това се взря в цветовете на мармалада и сладкото, наподобяващи тези на скъпоценни камъни.
Дру смело продължи, сякаш майка й не бе казала нищо. Тя се наклони през масата към Лиз и високо прошепна така, като че ли споделяше някаква пикантна тайна.
— Помислих си, че чичо Грей ще се пръсне, когато Бърти ви нарече Лизи?
Лиз не бе предполагала, че Дру бе наблизо по време на разговора им, но нали когато Грей бе наоколо, останалите избледняваха. Въпреки гневното смръщване на Юфемия, кикотенето на Дру бе заразително. Приятният, накъдрен смях на Лиз разтрогна веригите на напрежението в стаята и насърчи девойката.
След това, когато чичо Грей ви нарече Лилибет, бях така шокирана. — Дру щракна с пръсти — нещо толкова неизтънчено, че накара лейди Юфемия да изцъка от възмущение. — Така наричаше той любимата си баба.
Лиз, която знаеше това от Грей, просто кимна.
Дру отново прошепна високо:
— Тя бе една сладка старица, която не понасяше да я наричат баба. Казваше, че това я карало да усеща всяка година от напредналата си възраст, което не й харесваше.
Като се облегна назад, за да вземе една лъскава сребърна лъжица, Дру добави с блуждаещ поглед:
— Тя почина преди две години, преизпълнена с живот до последния миг. Тогава не бих повярвала, ако някой ми кажеше, че чичо Грей ще нарече някого със същото това име. Не очаквах, че някога изобщо ще го чуя отново.
Лиз смутено се намръщи.
— Грей ми каза, че това било обикновено умалително за Елизабет.
Преди да се концентрира наново в разговора, вниманието на Дру бе отвлечено от черупката на вареното яйце, която отказваше да й сътрудничи. После свободно падащите къдрици с абаносов цвят леко се разклатиха.
— Не зная защо ви го е казал. Лизабет е сравнително обичайно, но никога не съм чувала към някого другиго да са се обръщали с Лилибет.
За да скрие изненадата и тръпката си на задоволство, Лиз се зае с крехката черупка на своето яйце.
Разговорът на младите жени не допринесе с нищо за подобряването на настроението на Юфемия. Нещо повече, споменаването на възторга на принца от съпругата на Грей я наведе на мисълта за още един сериозен проблем, заради който тази американка трябваше да си отваря очите.
— Преди малко вие споменахте за моите познанства в обществото — Юфемия срещна косо тюркоазния поглед. — От гледната точка на моя дългогодишен опит аз се чувствам длъжна да ви отправя сериозно предупреждение. Колкото и чаровен да изглежда принц Албърт, когато това му изнася, той и членовете на неговото прекалено разпуснато светско обкръжение, наречено Марлборо, са хора, чиито покани за по-близко приятелство вие решително не бива да насърчавате! Всевъзможни… — вече изтънелите устни се притиснаха силно за миг преди Юфемия да продължи. — Всевъзможни „неизразими“ опасности се крият зад тяхната дискретност.
Веждите на Лиз се повдигнаха, а лъжицата й замръзна във въздуха, само на сантиметър от яйцето. Неизразими? За какво можеше да намеква тя? Сведеният поглед на Лейди Юфемия и особено необичайното за нея изчервяване подчерта сериозността на предупредителните думи. Лиз бе заинтригувана и намираше, че нещата стават, по думите на Алиса от любимата й книга от детството, „все повече и повече интересни“.
Каквото и друго да означаваше странното предупреждение, то даваше известно обяснение на любезното, макар и незабавно отклоняване на поканата на принца за домашно парти. Както и може би на лекцията, която Грей й изнесе, след като пристигнаха в Брант Хаус. Лиз, която не бе като раслите в саксия английски момичета, не бе толкова наивна или толкова глупава, за да не обърне внимание на подобен съвет. Но и не смяташе да направи каквото и да било, за да отклони интереса на принца, след като това очевидно дразнеше арогантния й съпруг.
След като изпълни задължението си да ограничи възможните поразии, с които американката можеше да накърни фамилното име, Юфемия привлече вниманието върху наскоро пристигнала покана, за която бе дала дума.
— Вече минава обяд и ако ще ходим на следобеден чай у лейди Холсън, трябва или да приключим набързо с обяда, или да минем без сутрешна вана.