Тъй като на трите дами не се понрави идеята да пропуснат ваната си, без да губят време в повече разговори, бързо съкратиха обяда.
Лиз пристъпи от апартамента си в коридора, като поправяше колана на роклята си. За човек, който по-рано бе презирал тънкостите на модата, тя изпита необичайно удоволствие от фината материя на батистата с цвят на морска пяна и от начина, по който прошумоляваха с всяко нейно движение фустите под кремавата сатенена широка пола. Въздушната струя от преминаването на някого покрай нея я сепна. Когато Лиз вдигна засрамено поглед, разпозна жената по лекото потракване на връзка ключове, висящи на колана й, който почти не се виждаше под масивната гръд.
— Мисис Елисън? — тихо подвикна Лиз с тревога в гласа, понеже не искаше да пропусне благоприятната възможност.
Жената се обърна. Тя бе с приятно лице, чиито гладки пълни черти показваха, че старателно прибраната коса под колосаната шапка бе преждевременно побеляла.
— Ваша светлост — отвърна жената с обичайния лек поклон. — Мога ли да ви помогна с нещо?
— Бихте ли ми отделили няколко секунди? Има един въпрос, който искам да обсъдя с вас.
Не можеше да има съмнение относно отговора на такъв въпрос, зададен от дукеса. Така че Лиз отвори пак вратата, която току-що бе затворила.
Мисис Елисън, която имаше дългогодишен опит, скри любопитството си, когато влезе в апартамента на дукесата. Мъжът й, макар и след дълги години работа като иконом, не особено предразположен към похвали по адрес на благородното съсловие, но бе изсипал щедри оценки за тази американска съпруга. Изненадана от рядката проява на възторжено одобрение у съпруга си, мисис Елисън бе очаквала с нетърпение повода, който щеше да й позволи сама да прецени жената и сега с любопитство чакаше да научи целта на повикването й.
Лиз грижливо затвори вратата, за да останат насаме и в това време събираше мислите си. Рано или късно — по-скоро рано — лейди Юфемия щеше да се опита да й натрапи някоя прислужничка, която сигурно щеше да бъде педантична и стриктна като мисис Симз. Лиз предпочиташе сама да си избере тази лична прислужничка.
— Както разбирам, Ани, момичето, което от пристигането ми насам ми помага за дрехите, е прислужничка от горния етаж?
Мисис Елисън кимна нерешително, с леко напрегнато изражение на добродушното си лице. Да не би Ани, която бе в Брант Хаус от, преди да навърши пълнолетие, да е обидила по някакъв начин дукесата? Силно се надяваше да не е това. Тъй като нямаха деца, тя и мистър Елисън се бяха привързали към момичето.
— Исках да предложа Ани за моя лична прислужница.
Без съмнение право на дукесата бе да нареди това, но Лиз бе разбрала, че всичко, което засяга управлението на Брант Хаус, е добре да се обсъжда с нейната домакинка.
Мисис Елисън бе, на първо място, зарадвана заради своята любимка и второ — впечатлена от това, че американката знаеше как трябва да се процедира и не бе взела това решение, без да се консултира с нея. Всичко това бе много удовлетворително. Нещо повече, мисълта, че лейди Юфемия няма да е доволна, я накара да изпита тайно удоволствие, докато сдържано изрази съгласието си, че това би било едно заслужено повишение за Ани.
— Ани е малко прекалено емоционална — откровено призна мисис Елисън на нейна светлост. — Но все пак тя е добро момиче и аз не се съмнявам, че ще работи сериозно, за да заслужи честта и вашето доверие.
— О, ще го заслужа, ще го заслужа!
Ани изскочи през вратата, която свързваше всекидневната със спалнята. С кичури коса, непокорно развяващи се, въпреки фибите и шапката, тя падна на колене пред стреснатата Лиз.
— Момиче, дръж се прилично — мисис Елисън бе ужасена. — Твоето подслушване и непочтително поведение само доказват колко малко заслужаваш доверието на дукесата.
— О-о-о… — Ани седна на петите си, прилепи ръце към устата си, за да заглуши със закъснение вика на ужас.
— Грешката не е на Ани — побърза да увери Лиз и едната, и другата. — В бързината да не пропусна възможността да говоря с вас, забравих, че я оставих да подрежда спалното бельо и да изпъва покривките на леглата.
— Извади късмет, момиче — размаха предупредително пръст мисис Елисън към треперещата девойка. — Добре ще е да запомниш как щеше да се разминеш с това положение и да се стараеш в бъдеще да поддържаш необходимото благоприличие.
— О, скъпа моя, възстановихте ли се от ужасното премеждие?
След като направи две крачки в зимната градина на Холсън Хаус, Лиз се озова в прегръдката на тежко парфюмираната лейди Оксли.
— Аз самата не бях наранена, но…
— Вие бяхте толкова храбра. Дребничката, пълна жена отстъпи назад, но с преувеличено облекчение задържа ръката на Лиз, докато изсипваше цял поток от думи, които заглушиха опита за опровержение.