— Ако аз бях на ваше място в преобърнатата карета, щях да загубя съзнание и да бъда напълно безполезна за съпруга си. А вие, вие настояхте да останете със скъпия Грейсън, подкрепяхте мъжа, докато изправяха колата. — Лейди Оксли успя да извърши почти невъзможното: едновременно да се усмихне широко на Лиз и да хвърли снизходителен поглед на любопитните жени, които бързо се събираха около тях. — Толкова храбра, толкова храбра.
На Лиз й стана ясно, че лейди Оксли бе чакала този публичен миг, за да произнесе вълнуващата новина от едно събитие, в което тя наистина бе изиграла важна роля.
— Не съвсем — отрече Лиз с внимателно балансирана вежливост, като същевременно се измъкна от ръцете, които я галеха майчински. — Просто взех някои разумни мерки, същите каквито и вие бихте взели.
— Какво чувам?
Това бе една жена с внушителни размери по височина, ширина… и очевидно по важност, тъй като премина през натрупаната тълпа, като я разцепи сякаш само чрез волята си.
— Поредният инцидент, свързан с дук Ашли? Не, за бога!
Дотолкова, доколкото властната жена застана точно пред Лиз, явно въпросът й бе адресиран към нея. Лиз се изправи пред изпитателните очи на тази застаряваща жена, чиято екстравагантна шапка с пера покриваше част от неестествено черната коса.
— На каретата ни се извади едното колело, след като потеглихме от бала у Кардингтънови снощи, но въпреки че Грей ще проучи въпроса, той вярва, че това е просто нещастен случай.
— Хммммм! — очевидно тези думи не успяха да я убедят и тя задържа вниманието си върху съпругата на Ашли. — Не е ли всеки път сигурен в това? И все пак, колко „нещастни случаи“ е допустимо да станат с един и същи човек, преди да заподозрем един долен план в основата на всички тях, още повече при свободно движещите се из града анархисти и ирландски бунтари?
Тюркоазните очи се присвиха. Лиз искаше да научи повече за тези странни инциденти, за които и Юфемия, и лейди Оксли бяха намекнали предната вечер. За нея въпросът бе как да се сдобие с още информация от една жена, с която тепърва щеше официално да се запознае, без да изглежда, че подронва авторитета на съпруга си.
Лиз не биваше да се тревожи, тъй като старата дама нямаше намерение да изпусне тази възможност. Самата тя бе дукеса, една от водещите фигури в светското общество, и далеч по-благонадежден източник за последните скандални клюки даже и от лейди Оксли. Да поговори с младата и навярно наивна булка на Ашли, означаваше да си устрои пир със сочни клюки. Не само че женитбата на дука дойде като гръм от ясно небе, но и тази фрапиращо необикновена съпруга сякаш бе дошла от небитието и само благодарение на принца на Уелс бе пожънала мигновен успех.
— Милдред, така се радвам, че успяхте да посетите… — Лейди Холсън направи нервен опит да се намеси и да отрезви ситуацията, която бе на път да излезе извън контрол — допълнително усложнение, което тя никак не желаеше тъкмо сега, когато все още не бе сигурна дали, противно на традицията, да поднесе чая в зимната градина. Наистина, увери се тя за стотен път, това бе единственото място, като се изключи прекалено официалната бална зала, което можеше да побере толкова много хора.
Милдред отклони намеренията на лейди Холсън. Със снижен глас, изпълнен със загриженост, тя се обърна към Лиз.
— Не са ли ви казвали за няколкото „случайни произшествия“, от които Грей се отърваваше като по чудо през последната година?
Забелязала мрачното изражение на Юфемия и широко отворените очи на Дру, Лиз предпазливо заобиколи потенциално опасната ситуация.
— Убедена съм, че съпругът ми не е искал да ме тревожи.
Лиз, която бе успяла да усети желанието на другата жена да прибере свежата реколта сочни плодове от недокоснато от никого преди поле, се опита да направи това, което бе настояла пред Грей, че е неспособна да стори. Тя изигра фалшивата роля на учудено и нищо неподозиращо наивно момиче, а чувството й за неловкост подсили внушението за правдоподобност.
— И все пак бих искала да науча повече, за да мога да предотвратя възможните опасности.
— И ще научите, и ще научите.
За да я преведе през тълпата, арогантната жена хвана Лиз за лакътя, но първо хвърли триумфален поглед към своята дългогодишна съперничка. Този поглед бе абсолютната противоположност на лекия упрек във въпроса.
— Юфемия, защо сте държали това бедно дете в неведение? Нещата могат да се окажат много опасни както за Грейсън, така и за нея.
Самото присъствие на Милдред изопна нервите на Юфемия, при удара на желязната ръка в кадифена ръкавица тя прие каменна физиономия. Лицето й се зачерви, а гласът й изтъня от раздразнение, както от Милдред, така и от американката. Тогава тя отвърна на нападението на жената с не по-малка язвителност.