— Грей не желае да се споменава за нещастната серия от злополуки. И без съмнение това е заради нуждата да попречи на онези, които си пъхат носа навсякъде, да ги използват, за да завлекат благородното име на нашето семейство в тяхната кал.
— Ха!
Шапката с пера, кацнала на върха на черната коса, се разклати застрашително, когато жената отметна назад глава и едва забележимо изсумтя — в полуприсмех, полуудоволствие от загубата на самообладание на Юфемия.
— Елате, скъпа, трябва да поговорим. Някои други може да обиждат тези от вашия ранг, но не и аз, която, като дукеса на Етертън, съм ви поне равна. — Акцентирането върху „поне равна“ не остави никакво съмнение, че както тя самата, така и, без съмнение, всеки друг от присъстващите я смяташе за по-висшестояща от Лиз.
Като прикри извратеното си задоволство от злорадата усмивка на новата си приятелка, Лиз се остави да бъде отведена до малка маса в засенчена от папрати беседка, където можеха да се усамотят, ако упоритите им преследвайки не бяха им попречили.
Милдред едва не извика от удоволствие. Тя можеше да спечели доверието на припряната наивница само като задоволи любопитството й с пикантни подробности относно произшествията, от които Грейсън се бе отървал на косъм. След което девойката щеше да бъде предразположена да се разприказва и да издаде всички деликатни подробности около ухажването и женитбата й.
Докато се настаняваше в плетен стол, който бе много по-стабилен, отколкото предполагаха деликатните му извивки, Лиз се постара да запази простосърдечното си изражение. Тя успя да си придаде толкова простодушен вид, че само някой, който я познаваше добре, би разтълкувал правилно пламъчетата, прокрадващи се в тюркоазните дълбини.
— Сега нека да си побъбрим — подкани дукесата на Етертън — преди да са се появили принца и нашите съпрузи. Тяхното присъствие би осуетило този интимен tête-à-tête.
Като послушно дете Лиз скръсти ръце в скута на изящната си следобедна рокля. Свеждайки поглед, тя скри присмеха, който проблесна в очите й при окачествяването на тяхната среща, с всичките тези тълпящи се пред входа на беседката жени, като разговор на четири очи. Не че всички се бяха присъединили към тази тълпа. Не, Юфемия, Дру и още една значителна част от гостите демонстративно стояха настрана, но Лиз подозираше, че не всички бяха съвсем невинни, тъй като явно държаха да бъдат забелязани. Вероятно тези, които се държаха настрана от отявлените клюкари при светски събирания в по-тесен кръг се наслаждаваха на удоволствието да откриват във всяка незначителна подробност проява на слабост. Лиз никак не се затрудни да си представи как лейди Юфемия в компанията на още няколко жени правеше дисекция на всяка дума и на всеки поглед на друга жена и как оправдаваха тази своя пристрастеност с благороден стремеж да запазят обществото чисто от срамните деяния на някой зложелател.
Нима Нюйоркското светско общество не бе действало от същите „благородни“ подбуди, когато анатемоса безобидната майка на Лиз, само защото съпругът й бе натрупал богатството си за прекалено кратък срок? Така, след като бе преживяла на собствен гръб подобни коварни и болезнени действия, Лиз реши, че предпочита дукесата и лейди Оксли с тяхното открито, макар и не лишено от хапливост удоволствие, но чиито последици в крайна сметка бяха напълно предвидими. Със свити в юмруци ръце в скута си тя едва не пропусна първите думи от историята, която дукесата на Етертън започна да разказва.
— В началото на предишния сезон се случиха два инцидента, на които почти никой не обърна внимание. Но когато стана третото произшествие, последвано от цяла серия, към края на юли миналата година, тъкмо преди разпускането на парламента, ами какво да кажа… — Милдред се извърна към надвисналите подслушвачи, но ясният тон на шептенето й изключваше възможността от истинско намерение да ги изолира напълно от разговора. — Зародиха се подозрения — тя кимна многозначително и щраусовото перо на модната й шапка се поклати над едното й ухо.
Преди Лиз да помоли дукесата на Етертън да обясни по-подробно, жената заговори отново.
— Но това, което направи впечатление на всички, бе злополуката по време на езда миналото лято. Хмммм! — възклицанието на Милдред бе израз на възмущение. — Злополука по време на езда? Грей? Наистина бе трудно да си представи човек, че той ще падне от собствения си кон без причина. Може би не знаете, че е много добър ездач. Преди да почине баща му и той да се разкае за лудориите си и да се заеме със сериозни дела, превъзхождаше всички в този и още в… — очите се извъртяха и устните се изкривиха в многозначителна усмивка. Стана ясно за какво точно намекваше дукесата, която продължи: — … доста много други мъжки спортове.