Лиз се изненада от лукавия намек на жената, че същият този съпруг, който бе така загрижен за неопетнената си репутация, някога е водил разгулен живот.
Лейди Оксли, която се притесни, да не би да бъде напълно изключена от разговора, се намеси:
— И което е по-интересно, злополуката стана не в града, а по време на езда през гората, която опасва имението му.
— Общо взето — с гневен поглед Милдред прекъсна другата жена и тя бе тази, която завърши историята — по всичко личи, че това е една серия от нещастни случаи.
Лейди Холсън се приближи и направи плах опит да възстанови контрола си над собственото си следобедно парти. Всъщност чаят още не бе сервиран, макар че по традиция това отдавна трябваше да стане и че готвачката се ядосваше, че кейковете и бисквитите бяха оставени да изсъхнат.
— И човек не може да не забележи, че зад подобни подозрителни случки често се крият завист и алчност. Да вземем например това, което се случи с малкия наследник на Ройдън — кимна тя и забравила за намеренията си да привлече вниманието на жените, фиксира Лиз многозначително. — Докато се разхождал с настойника си, той паднал в някакво езеро в имението. Настойникът, негов чичо, е новият лорд Ройдън.
Лиз първоначално се озадачи от тази рязка смяна на темата, когато лейди Оксли заговори, изпреварвайки дукеса Етертън.
— Знаехте ли, че, понеже съпругът ви няма син, на неговия племенник Тимъти се пада да наследи както титлата, така и именията?
Лиз, която знаеше от деня на първата си среща с Тимъти, че той бе наследникът, посрещна въпроса със спокойна усмивка и веднага кимна, без да дава вид, че е впечатлена от скрития намек, че младежът е отговорен за нещастните случаи с Грей. Тази възможност бе стреснала Лиз, но тя не би показала това пред тези аристократи — лешояди. Тя вдигна поглед и зърна Дру в другия край на стаята. Макар че не можеше да чуе какво се говореше, момичето притеснено хапеше устната си. Защо Дру бе предпочела да не предупреди Лиз за тези злополуки? От уважение към изричното желание на чичо си да не се говори по този въпрос? Или за да защити Тимъти?
— Ей, вие, дами, защо сте се скупчили в ъгъла? За да се скриете от вашия принц?
При този сърдечен призив тези, които се бяха натрупали пред беседката, се завтекоха да поздравят принц Албърт и мъжете, влизащи след него. Някои идваха от път, други безотговорно се бяха измъкнали от парламента, без да дочакат края на заседанието и на една „убийствено скучна“ реч. Но Лиз с разочарование откри, че между тях нямаше нито една позната физиономия, нито дори граф Хейтън.
— Бърти, ах, вие, лошо момче, колко сте подранили — Милдред наистина мислеше това, което каза. Той бе дошъл преди тя да може да изкопчи и една-едничка клюка. Колко ужасно от негова страна!
Въпреки, че дукеса Етертън стана и се поклони в знак на уважение към бъдещия си монарх, за Лиз бе ясно, че тя едновременно го познаваше много добре и бе достатъчно сигурна в позициите си, за да си позволи да среже кралската особа за несвоевременното му появяване, което опасно клонеше към безочливост.
— Подранил ли? Не мисля. Появил се навреме, да — за да спася тази млада хубавица от лапите ви.
Той си върна замаскираната обида с известна доза от същата хапливост и също толкова близо до опасната граница. Към Лиз се обърна с блага усмивка и искрен съвет.
— Трябва да се пазите от тази жена. Тя ще ви намери слабото място и ще изложи тайните ви на показ пред света, преди да сте се усетили.
След като се поклони на принца, Лиз му позволи да я вземе под ръка и да я заведе обратно до средата на зимната градина и до кръга от негови най-близки приятели. Докато бе изложена на прекалено фамилиарното внимателно проучване на мъжките погледи и критичното взиране на жените, Лиз осъзна, че това бе светския кръг Марлборо, с който я бяха предупредили да внимава.
През следващия час, докато се сервираха чай и вкусни кейкове и кифлички, Лиз упражни хладната си съобразителност, за да се изплъзне от завоалираните намерения не само на своя най-високопоставен обожател, но и на приятелите му. В същото време тя успя да бъде очарователно открита по американски начин, което Бърти бе намерил за толкова интригуващо предната вечер. До времето, когато спасението дойде, тя се бе изтощила от напрежението да внимава за всяка дума, дори за интонацията на всяка дума, за да бъде сигурна, че е напълно пристойна, а същевременно и не глупава.